Много неща се промениха на територията на САЩ след терористичните атаки на 11 септември 2001 г., когато страната започна така наречената „глобална война срещу тероризма".
Америка изтегли военните си сили от Афганистан през август 2021 г., но американският военен затвор в залива Гуантанамо, Куба, създаден за задържане на заподозрени в тероризъм лица, заловени в Афганистан, Ирак и на други места, продължава да функционира.
Прословутият затвор е създаден на 11 януари преди 21 години в залива Гуантанамо, който САЩ наемат от Куба за военноморския флот през 1903 г.
Оттогава досега в лагера за задържане, известен още като „Гитмо", са държани около 780 затворници, повечето от които без обвинение или съдебен процес, като се твърди, че много от тях са преживели неописуеми ужаси. Понастоящем остават 35 задържани, като 20 от тях могат да бъдат преместени.
Според Министерството на отбраната на САЩ, трима от 35-те задържани имат право на „съвет за периодичен преглед", 9 участват в „процеса на военните комисии", а трима са осъдени от военни комисии.
Сред 780-те затворници, които са били държани в залива Гуантанамо, е и 40-годишният Мансур Адайфи, гражданин на Йемен, който остава в затвора близо 15 години. Той е предаден на ЦРУ през 2002 г. Тогава е 18-годишен младеж, заминава за Афганистан с изследователска цел.
Обвинен е, че е египетски лидер на „Ал Кайда", въпреки че първоначално не му е казано нито за обвиненията, нито че е отведен в залива Гуантанамо. „Бях в тъмнина, пълен мрак", спомня си той първите три месеца от задържането си в афганистанския Кандахар, където според него е бил съблечен гол и измъчван.
По-късно Адайфи е изпратен в Гуантанамо и е държан без обвинение до юли 2016 г. „Нямахме никаква представа къде се намираме", каза той в интервю за Анадолската агенция от дома си в Сърбия, носейки оранжева кърпа на врата си, символизираща времето, прекарано в печално известния лагер за задържане. „Никога не ни казаха за обвиненията или защо сме там".
Когато американските власти решават, че той не представлява заплаха за страната, изпращат Адайфи в Сърбия. „И така, в продължение на 15 години, предполагам, че това беше [случай на] объркана самоличност", казва той, обобщавайки престоя си в затвора.
Защо все още е отворен?
Заливът Гуантанамо през годините е в центъра на политиката на САЩ. Бившият президент Барак Обама обеща да закрие затвора, но това не се случи, тъй като срещна силна опозиция в Конгреса.
Бившият президент Доналд Тръмп реши да запази спорния затвор действащ и призова за незабавно спиране на прехвърлянето на задържани лица. По време на неговото управление беше прехвърлен само един затворник от Гуантанамо.
През първите седмици от мандата си президентът Джо Байдън обяви намерението си да закрие лагера, но без резултат.
Миналия месец Байдън трябваше да подпише закон за отбраната на стойност 770 млрд. долара, който включваше разпоредби, които можеха да направят невъзможно затварянето на съоръжението, като например забрана за използване на средства за прехвърляне на задържани лица под опеката на чужди държави.
„Призовавам Конгреса да премахне тези ограничения възможно най-скоро", каза Байдън в изявление, докато подписваше законопроекта, но разкритикува ограниченията.
Гуантанамо беше грешка
Според Карен Грийнбърг, директор на Центъра за национална сигурност към Юридическия факултет на университета Фордъм, администрацията на Байдън „предприема някои много активни стъпки" за закриването на затвора.
През септември миналата година администрацията на Байдън назначи нов специален представител, Тина Кайданов, която да наблюдава прехвърлянето на затворниците, отбеляза Грийнбърг. „Затова се надявам, че ще го затворят. Мисля, че трябва да запазят агресивното темпо, с което започнаха", каза тя.
„Гуантанамо беше грешка. То беше създадено, за да съществува извън закона, и в продължение на 21 години задържаше хора без обвинения. Не успяхме да изправим пред лицата, обвинени за атентатите от 11 септември, за да има съдебен процес за тях, което е несправедливо спрямо семействата на жертвите, както и несправедливо спрямо самите обвиняеми", добави тя.
Прехвърляне на останалите затворници
Клайв Стафорд Смит, международен адвокат по правата на човека, който представлява четирима затворници от Гуантанамо, след като през годините е осигурил освобождаването на 83-ма затворници, заяви, че 20 от 35-те оставащи в затвора са били освободени и очаква „скоро да бъдат освободени още няколко души".
„Когато изкарам сегашните хора, ще помогна по други дела", каза той пред Анадолската агенция, пише БГНЕС. „Мисля, че това е петно върху американската памет за правата на човека. И не мисля, че трябва да спрем да работим по него, докато не го приключим", добави той.
Въпреки че Смит не вярва, че Байдън ще затвори Гуантанамо, той казва, че „трябва да продължим да се опитваме и да настояваме, защото наистина не е в ничий интерес това място да бъде отворено".
„В момента харчим за всеки затворник над 14 млн. долара годишно - пари, които биха могли да се изразходват много по-добре за здравни грижи за бедните хора. Това е тотална загуба на пари", каза той.
Последното прехвърляне от Гуантанамо беше през октомври миналата година, когато Сайфула Парача, пакистански бизнесмен, който беше най-възрастният затворник в американския център за задържане, се завърна в родната си страна след повече от 18 години.
В отговор на въпросите на агенцията говорител на Държавния департамент заяви, че администрацията на Байдън „остава отдадена на обмислен и задълбочен процес, насочен към отговорно намаляване на броя на задържаните в Гуантанамо и окончателно закриване на съоръжението".
Говорителят заяви, че Държавният департамент се стреми да идентифицира „подходящи държави за по-нататъшно прехвърляне и да договори споразумения за прехвърляне и презаселване, включително подходящи гаранции за сигурност и хуманно отношение".
„Съединените щати участват в процес на междуведомствен преглед, който гарантира, че задържането по силата на военното право вече не е необходимо за защита срещу продължаваща значителна заплаха за сигурността на САЩ", добави говорителят.
Бивши затворници се опитват да си върнат живота
Преместването в трета страна и започването на нов живот след години затвор не е лесен процес за много затворници. Адайфи например казва, че е бил изпратен в Сърбия „против волята си". Той отказва да замине заради спомените си от 90-те години, когато сръбските сили избиват босненските мюсюлмани.
Не е могъл да се срещне с близките си в Йемен поради продължаващата гражданска война, а също така не е могъл да пътува извън Сърбия, тъй като няма паспорт.
Опитвайки се да възстанови живота си, той учи в университет в Сърбия, където пише дисертация за интеграцията на бивши затворници от Гуантанамо.
През 2021 г. пише мемоари за задържането си в Гуантанамо, „Не ни забравяйте тук", и прекарва по-голямата част от времето си в застъпничество за закриването на затвора и освобождаването на „братята" му - други задържани, които все още са държани без обвинение.
„Смятам, че първата стъпка, която трябва да видим, е освобождаването на тези, които са били прочистени, и ако някой е извършил някакво престъпление, трябва да му бъде даден справедлив процес", каза той и призовава Байдън „да затвори Гуантанамо".
„Ние призоваваме за справедливост за всички – както за жертвите на 11 септември, така и за затворниците", обясни той.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар