Сръбският президент Александър Вучич обясни, че неделя била „най-трудният“ му ден, откакто е на власт, след сблъсъци на косовската полиция с етнически сърби в Северно Косово заради блокади, продължаващи и в момента.
Насилието доведе до свикване на заседание на Съвета за сигурност в Белград, чиито резултати все още не са оповестени.
Едновременно с това той коментира ситуацията пред „Ройтерс“, като постави под въпрос правото на Прищина да разполага сили в Северно Косово. „Косовската полиция няма работа на север... особено хора, въоръжени... до зъби“, цитира „Ройтерс“ думите му. „Това поражда напрежение и страх сред сърбите“. Не обяснява обаче какви решения са взети на съвета.
В Северно Косово трети ден продължават сръбски блокади, а границата в момента е затворена и от косовската полиция. Телевизия N1 съобщава, че граничните пунктове не могат да се пресекат дори от пешеходци, пише „Дневник“.
Как се стигна дотук
Повод за поредните сблъсъци стана арестът на бивш полицай, напуснал заедно с други етнически сърби. Тази есен напрежението между Белград и Прищина се повиши, след като косовските сърби обявиха масово изтегляне от институциите на Косово заради спор за регистрационни табели, разрешен за момента с намесата на Брюксел и Вашингтон. Прищина настоява, че Деян Пантич е арестуван заради атаки срещу институции и полицаи.
По време на демонстрациите имаше и пътна блокада, бяха затворени гранични пунктове между Косово и Сърбия, а полицията обясни, че се е наложило използването на огнестрелни оръжия в опит за самозащита, след като опитала да разпръсне демонстрантите.
Общо 600 полицаи напуснаха силите на реда в Косово. Направиха го кметове, съдии и други въпреки уверенията на Белград, че решението - което Сърбия се видяла (според Вучич) принудена да подкрепи - може да се окаже временно.
След изтеглянето на сърбите в северните общини бяха насрочени местни избори от косовската държава, тъй като местната власт остана без управа. Решението обаче доведе до атаки по местните структури на Централната избирателна комисия, някои от които бяха свързани и с бивши полицаи.
В търсене на решение според "Свободна Европа" в Прищина пристигат съветникът от Държавния департамент на Съединените щати Дерек Шоле и представителят на институцията за Западните Балкани Габрел Ескобар. Днес те ще разговарят с президента Вьоса Османи, а утре - и с лидерите на опозицията (това вероятно предвижда и разговори с косовските сърби, чието политическо ръководство е в тясна връзка с властта в Белград).
Германия обвинява Сърбия
В опит да бъде намалено напрежението Османи обяви отлагане на местни избори, които трябваше да са предстоящата неделя, но които сърбите ще бойкотират. Това предизвика намесата на германския външен министър Аналена Бербок, която разгневи Белград, като обясни, че Косово е намалило напрежението с отлагането на вота, а „реториката от Сърбия направи обратното“.
Бербок има предвид заявения от Вучич план да поиска разрешение от КФОР, мисията на НАТО в Косово, Сърбия да изпрати свои военни и полиция. Дори само да се предлага това, „е неприемливо“, написа Бербок“. „Такива са и последните атаки срещу EULEX (мисията на ЕС в Косово).“ Става въпрос за атака от почивните дни, която бе потвърдена от мисията на ЕС за върховенството на закона и която е извършена с шокова граната срещу патрул на EULEX край Рударе.
В Twitter премиерът Ана Бърнабич нарече думите на Бербок „неприемливи“, а според нея позицията на Германия е „удивителна“, защото Берлин намеква, че не желае да се спазва Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН за статута на Косово и възможността да бъде върнат „определен брой сили за сигурност“ на Сърбия в Косово.
Бърнабич най-вероятно има предвид чл. 6 от Приложение 2 на резолюцията, според който „след изтеглянето (на сръбските сили - бел. ред.) договорен брой югославски и сръбски сили ще получат разрешение да се върнат“, за да изпълняват определени функции. Те обаче се отнасят до присъствие на гранични пунктове, охрана на културно наследство, изчистване на мини и връзка с международни мироопазващи мисии.
Вучич сам допусна, че едва ли ще получи разрешение. Той впрочем настоя, че Белград досега не е отправял подобно искане, но това не отговаря на действителността: преди него бе убитият премиер Зоран Джинджич. През 2003 г. - същата, в която загуби живота си - Джинджич искаше да се запълни „вакуумът в сигурността“ в някои общини в Косово заради възможността мисията на ООН в Косово да повери някои компетенции на местната власт на север и другаде. По това време, три години след войната, Косово още не бе обявило независимост (направи го през февруари 2008 г.).
Косово обвинява за атаките срещу косовската ЦИК и EULEX „сръбски престъпни банди, предвождани от Белград“. В интервюто си за „Ройтерс“ Вучич казва: „Никой, при никакви обстоятелства, не бива да е замесен в атаки... срещу EULEX и KFOR“.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар