Присъединяването на България към Шенген и респективно отказът на Нидерландия за едно подобно присъединяване, са едни от най-нашумелите теми в българското обществено пространство през изминалите седмици. Говорейки по темата в интервю пред БГНЕС, българският философ, дипломат и международен анализатор проф. Здравко Попов сподели своето гледище по въпроса.
Ето какво имаше да каже той: „Има последователно недоверие от страна на Нидерландия към нас, но говорейки за недостатъчния контрол по границите, политиците подхранват тази постановка на нидерландците за недостатъчното европейска интеграционна политика на България, недостатъчното правосъдие и контрол“
По-нататък Попов отбелязва, че позицията на нидерланците не би трябвало да ни изненадва, понеже систематично недоверие на Холандия спрямо България имаме още от времето на приетото ни членство към ЕС през 2007 г. Това се дължи на съображения, свързани с интеграционната политика на нашата страна, която, според Холандия, не е на нужната висота, понеже България все още е белязана от проблеми с корупцията, правата на човека и т.н.
Попов нарича това отношение към България като „априорно“,като таова, което се е трупало с годините, вследствие на съчетаване на множество негативни фактори, влияещи зле на българската страна. Наред с това обаче, Попов набляга на това, че и българските политици също имат вина в сформирането на това негативно отношение със своята „реторика… за всякакви събития, случващи се на нашата територия“
След като е експлицитно критичен към начина на водене на политика у нас, Попов набляга, че България трябва преди всичко да насочи усилията си към подобрение на своята дипломация, и в частност тази спрямо нидерландската държава. След като проблематичната точка е тъкмо Холандия, то нашият главен фокус трябва да е изкристализиране на недоразуменията именно с нея. „Ние трябва да предприемем стъпки както по линия на конвенционалната дипломация, така и трябва да развием значителен дипломатически потенциал с нидерландското население“ коментира още експертът.
Той също така не пропусна да отбележи, че освен с Холандия, българската дипломация трябва да работи също и с други държави с отрицателно отношение към нас, като Австрия, която също излезе с официален отказ срещу приемането на България в Шенген. Според него това са невралгични зони, които трябва да бъдат предварително изчистени, ако България иска да има адекватна интеграционна политика. Затова е необходимо заделянето на по-голям капацитет за изкореняването на тази „априорност“, която може да бъде постигната с дипломатически средства.
„Трябва да полагаме усилия, да извършваме съобразно прегрупиране на силите си, на инструментариума си, за да се получат положителни решения в наша полза. Все пак обидата е факт, Румъния и Хърватия трябва да се приемат, но България не, а аз не бих казал, че тези явления ги няма и в другите страни“ казва още той. България фактически отговаря на повечето критерии за членство в Шенгенското пространство, затова формално погледнато не би трябвало да има доводи да не бъдем приети. Това, което трябва да бъде сторено, според Попов, е да се представят позициите на тези страни с добро отношение към нас и именно те да се предложат на нидерландското правителство. Така ще имаме по-добра координация между държавите-членки и също така ще се направи съществена крачка към преодоляване на напрежението с някои чуждестранни правителства.
Видно е, че позицията на проф. Здравко Попов предлага едно умерено решение, с което да се достигне дипломатическо сближаване с Холандия. Той по никакъв начин не е против членството ни в Шенгенското пространство, даже напротив, експлицитно го подкрепя. Възраженията му са свързани с някои несполуки, които българските политици демонстрират във воденето на преговори, което неизбежно води до изстудяване на отношенията с чуждестранните правителства (в този случай това е нидерландското).
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар