Служебното правителство на Гълъб Донев прави опит да навакса драматичното изоставане на изпълнението на европейските програми през настоящия програмен период 2021 - 2027 г.
Европейската комисия е одобрила 7 програми с бюджет от 16.7 милиарда лева (европейски средства + съфинансиране) от общо 11 програми за близо 40 милиарда лева. Това стана ясно от представените данни от вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов на брифинг в Министерския съвет. В него участваха представителите на програмите, получили зелена светлина от Брюксел, пише Mediapool.
С днешна дата одобрените от Еврокомисията програми са „Конкурентоспособност“, „Човешки ресурси“, „Образование“, „Транспортна свързаност“, „Околна среда“, „Храни“ и „Техническа помощ“.
От тях едва три са отворили схеми за кандидатстване - „Храни“, „Образование“ и „Човешки ресурси“, показа проверка на Mediapool в системата ИСУН 2020. Новата система ИСУН за настоящия програмен период все още не е разработена и, за да не се губи време, тези програми са прибавени към старата.
Европейската комисия все още не е одобрила едни от най-големите програми през настоящия програмен период. Това са „Регионално развитие“ с бюджет от 7 млрд. лв., земеделските програми - общо за 16 млрд. лв. и тази за научни изследвания с бюджет от 2.15 млрд. лв.
Тези програми се бавят основно по вина на България. По „Регионално развитие“ страната ни настоява средствата от фонда за справедлив преход в размер от 3.22 млрд. лв. за закриване на въглищните централи в Бобов дол, Перник и Гълъбово да не се харчат само в областите Кюстендил, Перник и Стара Загора, както настоява Брюкссел.
Парите за земеделие се бавят заради върнатия през май стратегически план с 200 забележки. Преди дни земеделският министър Явор Гечев каза, че вече са готови с поправките, но не стана ясно защо документът не е внесен за одобрение в Министерския съвет.
Програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ пък все още не е изпратена в Европейската комисия. Забавянето по нея дойде, след като правителството на Кирил Петков предприе сериозна реорганизация в управлението ѝ, като бе взето решение да премине към новото министерство на иновациите и растежа. Настоящият служебен министър Александър Пулев днес увери, че програмата скоро ще бъде подадена към ЕК.
„Този ресурс е изключително важен, тъй като от една страна ще спомага българската икономика да наваксва и да се сближава все по-тясно с европейската, като например подпомага внедряването на иновации в малките и средните предприятия, както и изграждането на ключова инфраструктура. В същото време ще адресира важни пред България проблеми като превенцията и управлението на редица рискове - наводнения, свлачища, пожари“, коментира Атанас Пеканов.
Той посочи, че значителни европейски средства са определени за развитие на човешкия капитал. „Тук е най-големият ни потенциал и трябва да инвестираме повече в него - в осигуряването на работа, на образование, на защита за най-уязвимите, за най-нуждаещите се, за децата, за отдалечените региони“, каза вицепремиерът.
Следващата - 2023 година, е свързана с редица предизвикателства относно оползотворяването на европейските средства. От една страна приключва финансово старият програмен период, където има риск от загуба на средствата заради замразените инфраструктурни европроекти за милиарди в очакване на индексацията. От друга страна най-после ускорено трябва да стартира усвояването на средствата от новия програмен период. В добавка са и средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, който е изцяло нов механизъм за ЕС, а България е на опашката по оползотворяването на този финансов ресурс.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар