България и още 14 европейски държави подписаха декларация за съвместно придобиване на системи за противовъздушна отбрана, съобщи „Ройтерс“. Церемонията по подписването се състоя в централата на НАТО в Брюксел.
„Този ангажимент е още по-важен днес, когато ставаме свидетели на безмилостните и безразборни ракетни атаки на Русия в Украйна, при които загиват цивилни граждани и се разрушава важна инфраструктура“, каза заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана.
Инициативата е наречена „Европейски въздушен щит“ и предвижда участващите държави заедно да купят системи за противовъздушна отбрана от типа „Ароу 3“ и „Пейтриът“, съобщи „Ройтерс“.
Участващите държави членки на НАТО са Германия, Великобритания, Словакия, Норвегия, Латвия, Унгария, България, Белгия, Чехия, Литва, Нидерландия, Румъния и Словения. Финландия, която все още е кандидат за член на Алианса, също е подписала документа.
Целта на държавите е да преодолеят част от съществуващите пропуски в сегашния защитен механизъм на НАТО за Европа, съобщи ДПА. Новата система за противовъздушна отбрана цели да подобри защитата от балистични ракети, които достигат големи височини, както и от безпилотни летателни апарати и крилати ракети, пише „Свободна Европа“.
Инициативата за съвместна въздушна защита е на Германия. В края на август германският канцлер Олаф Шолц призова за създаването на обща отбранителна политика на ЕС и по-конкретно съвместна противовъздушна отбрана. Тогава той каза, че съвместната защита би била „по-рентабилна и ефективна“ от тази на отделните национални държави. Освен това Шолц посочи, че тя би била от „полза за сигурността на цяла Европа“. И изтъкна като аргумент, че създаването на европейска система за противовъздушна отбрана ще е по-рентабилно и по-ефективно, отколкото всяка страна да изгражда своя собствена, скъпа и много сложна система за ПВО.
Той обеща, че Германия ще инвестира сериозно в противовъздушната отбрана през следващите години и то така, че европейските съседи да могат да участват още от самото начало. По-конкретно германският канцлер спомена Нидерландия, Полша, балтийските страни - Естония, Латвия и Литва, Чехия, Словакия и партньори от Скандинавския полуостров.
Подобряването на противовъздушната отбрана на Германия стана по-актуално, след като Русия промени ситуацията в Европа с нападението си срещу Украйна. Затова проектът се разглежда и като отговор на войната, която вече продължава повече от половин година, отбелязва ДПА.
В момента в Германия са разположени зенитните ракета „Стингър“, които са с по-малък обхват и са предназначени за противодействие на самолети и хеликоптери. Ръчно преносими ракети „Стингър“ бяха доставени и на Украйна. По-голямата система „Пейтриът“ е ефективна при обсег до 30 километра. Германия все още има 12 пускови установки, но това не е достатъчно, за да защити цялата си територия.
Твърди се, че Бундесверът има „пропуск в способностите“ си за защита от балистични ракети, които достигат цели, намиращи се на големи височини. Една от вероятните опции за германските въоръжени сили е придобиването на израелската система „Ароу 3“, която е най-високото ниво в многостепенната система за противоракетна отбрана на Израел и може да унищожи атакуващи оръжейни системи до височина от над 100 километра, пише БТА.
Заместник генералният секретар на Пакта Мирча Джеона определи ангажимента като „решаващ в момент, в който сме свидетели на безскрупулните и безразборни ракетни нападения от Русия в Украйна, които убиват цивилни и рушат критична инфраструктура.
„Новите системи, които са оперативно съвместими и интегрирани в рамките на противовъздушната отбрана на НАТО, ще подсилят значително способностите за защита на Алианса от всякакви въздушни заплахи“, допълни той, цитиран от БНР.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар