Участието на Русия в разгрома на Наполеон

08:00, 28 юли 22 / Поглед назад 25 4193 Шрифт:
Станислав Бояджиев Автор: Станислав Бояджиев

Неоспорим факт е, че катастрофалната военна кампания на френския император в Руската империя поставя началото на неговия край.

Тогава, както и днес, има две версии за прочутата битка на 7 септември 1812 г. при Бородино (село край Москва). Едната е на руснаците, които твърдят, че тя е спечелена от техния генерал Кутузов, а другата е на Наполеон, който я определя като спечелена, но със скромни резултати. Има и трета версия, която е най-правдоподобната - тази на руския император Александър I, както и на самия главнокомандващ, княз Кутузов, които оценявайки ситуацията, нареждат на руските воини да се изтеглят и да изоставят Москва. Императорът на Франция наистина е победител, но при най-кървавата битка в своята кариера (с над 70 000 убити), и триумфът е пиров. Противникът, въпреки огромните си загуби, унищожена е близо една трета от войската на Русия, напуска организирано бойното поле. Следва, известното в историята, опожаряване на града, за което според съвременните проучвания, вина носят и двете страни. Победилите французи повече от месец напразно очакват капитулация на врага. Под заплахата на приближаващата зима Наполеон се отказва да атакува столицата Санкт Петербург, защото не е уверен в победата. Записани са неговите думи: „От петдесетте ми сражения, в битката под Москва французите показаха най-голяма доблест и пожънаха най-малко успехи“. Императорът не е доволен и от рухването на дисциплината, в резултат на дългото очакване. Градусите на термометрите падат стремглаво и френската армия поема обратно. Непригодните за минусови температури униформи, а също така проблеми със снабдяването и честите нападения на партизански отряди водят до истинска катастрофа. От студ, глад и болести умират хиляди от най-добрите и калени в битки френски ветерани.

Голямата стъпка в посока разгрома на Корсиканското чудовище, както враговете често наричали Наполеон, е битката при Лайпциг на следващата 1813 година. Обединените сили на народите, които не приемат идеите и особено реформите на френската революцията, провеждат сражение, което се увенчава с победа. За главнокомандващ коалиционните сили е избран австрийският фелдмаршал княз Шварценберг. Интересна подробност е, че северните пруско-руско-шведски части са поверени на бивш маршал на Наполеон - Жан-Батист Бернадот. Поради съперничество отношенията му с Наполеон са обтегнати от години, включително и поради твърде лична причина - маршалът се жени за бившата годеница на императора.
 
Войските на фелдмаршал Шварценберг, противопоставени на френските, са с обща численост 350 000. Армиите на Наполеон са малко под 200 000. Войниците от Русия имат голям дял - над 100 000. Руските имперски части са командвани от Барклай де Толи и граф Бенигсен. Първият е от шотландско-германски произход, а вторият е от хановерско благородническо семейство. Битката започва на 16 октомври и продължава три дни. На 19 октомври френската армия започва отстъпление. Големи са загубите и от двете страни. Близо 100 000 загиват в боевете. Ранените впоследствие също не успяват да оживеят, поради лоша хигиена и липса на навременна медицинска помощ. Като последствие в Лайпциг избухва епидемия от коремен тиф, който допълнително убива военни и жители на града.
 
В най-голямата битка, останала в историята под името Битката на народите, Наполеон е победен и е принуден да се върне във Франция. Това не се приема за окончателно избавление от Корсиканското чудовище и коалиционните войски решават да нахлуят до сърцето на държавата. Това се случва още през първите дни на януари 1814 г., по-малко от три месеца след боевете край Лайпциг. На своя територия Наполеон печели няколко битки, но брат му, абдикирал от трона в Испания и вече побеждаван от британците, предвождани от херцога на Уелингтън, е разбит край Париж. Сенатът предава града и обявява императора за свален. Научавайки, че столицата е паднала, Наполеон решава да атакува. Офицерите му отказват, тъй като не желаят да разрушават Париж. Още повече, че лошите вести от Португалия и Испания са вече известни. Артър Уесли, пръв херцог на Уелингтон, изтласква французите, побеждавайки ги при всяка битка. Така маршалите на Франция принуждават Наполеон да абдикира и императорът е заточен на остров Елба.

Снимка: Уикипедиа

По-малко от година (по-точно десет месеца) остров Елба успява да удържи Корсиканското чудовище. През март 1815 г. го посрещат триумфално в континентална Франция. Следват прочутите 100 дни негово управление. Държавите, отдъхнали си за по-малко от година, отново са принудени да мобилизират армии. Този път Русия остава извън общото усилие. Начело на 200 000 войници Наполеон бърза да нападне пруската армия под командването на фон Блюхер, която е все още край границата с Франция. Стратегията на французите е да разбият прусаците, преди да успеят да се съединят с британско-холандско-германските части на Уелингтън, който отново е поел командването им. Наполеон успява да победи Блюхер в една от последните битки в живота си при Лини (днес в Белгия), но голяма част от прусаците се оттеглят запазвайки дисциплината и реда. Когато херцогът на Уелингтън разбира, че може да разчита на пруска подкрепа, решава да посрещне Наполеон близо до Ватерло, предградие на Брюксел. На 18 юни към обяд французите откриват огън. Часове наред Уелингтън удържа френските атаки, обикаляйки на прочутия си кон Копенхаген позициите и високо ругаейки командирите. Привечер фелдмаршал фон Блюхер успява навреме да пристигне за битката и веднага атакува десния френски фланг и го разбива. Привечер с последните си резерви Наполеон атакува Уелингтън, но британците съкрушават най-силното му оръжие - Имперската гвардия. Това предизвиква паника. Френските сили се разпадат и четири дни по-късно Корсиканското чудовище за втори и последен път абдикира.
 
Императорът на Франция е качен на английски кораб и по-късно заточен на малкия остров Света Елена, където умира на 5 май 1821 г., едва на 51 години. Надеждите му някой ден на английския трон да седне принцеса Шарлот Августа, която е негова почитателка, угасват. Тя умира при раждане едва на 21 години, през ноември 1817 г. Следват едни по-спокойни за Европа десетилетия. Цивилизованият свят засега е избрал спокойната еволюция пред кървавата революция, агресията и драстичните реформи. А Артър Уесли, пръв херцог на Уелингтън, оставя името си в историята като победителят на Наполеон Бонапарт, този най-велик, според неговите съвременници и историци, пълководец на XIX век.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама