Имаше една такава сцена в американската класика „Мъже на честта“, в която подофицер Карл Брашиър казва на капитан Ханкс: „Простете, сър, но за мен Военноморският флот не е месторабота. Това е организация от хора, които проявяват най-добрите страни от нашата нация. Ние имаме много традиции. През своята кариера аз съм се сблъсквал с много от тях. Някои са добри, някои не толкова. Но аз не бих бил тук днес, ако я намаше нашата най-голяма традиция“.
„И каква е тя“, пита капитанът.
„Честта, сър“, отговаря Баршиър.
А пък големият Стивън Кинг твърди, че честта е онази невидима кост, която държи главата изправена. И още много примери могат да бъдат дадени за значението на това нравствено качество. Качество, задължително за първите мъже на всяка нация и на всяка държава – от Бутан до Ирландия и от Монголия до САЩ. А някъде по средата е и България.
„Аз съм мъж и имам чест“, заяви лидерът на „Възраждане“, след като два дни преди това бе изрекъл „на тоя тъпак ще му разбия носа“ и „охлюв“ в пленарната зала по адрес на друг народен представител. Някак си двете изречения от устата на един и същ човек звучат като „горно нанадолнище“ или „хуманно клане“.
После този „мъж на честта“ отиде да се разправя по бабаитски. Или по байганьовски. А от своя страна, другият герой - Искрен Митев от „Продължаваме промяната“, не остана по-назад и хвана предизвикателно Костадин Костадинов за вратовръзката. Този жест предизвика спречкване и депутатите от двете партии се хвърлиха да ги разтървават като в треторазряден холивудски екшън.
И всичко това на Деня на детето, когато гости в залата бяха дечица, дошли да видят как се коват законите в нашата държава. Aми, явно с бой се коват.
Това накара председателстващият заседанието към момента Кристиян Вигенин да обяви почивка и да прати депутатите да гледат изложбата в кулоарите по повод 120 години от „Майчин дом“. Макар че по-скоро са гледали менюто в бюфета, ако питате мен.
И хич не изглеждаха засрамени от случилото се. Заради което може би последва и втора сцена от българския римейк на филма. На следващия ден – 2 юни, когато честваме паметта на Христо Ботев, малко след сирените, депутатът от „Продължаваме промяната“ Ицо Хазарта размаха среден пръст в пленарна зала. Той си направи селфи с ръката си пред парламентарната група на ГЕРБ, която в този момент беше вдигнала плакати с надпис „Оставка“, докато в залата изслушваха вицепремиера Калина Константинова.
„И какво да ги правим сега тия кавали, щом така или иначе вече сме ги избрали”, пееше Слави Трифонов в една песен. Истината е, че няма как да гласуваме за цапнати в устата „националист“ и рапър и после да искаме да виждаме „хора, които проявяват най-добрите страни от нашата нация“.
Най-тъжното от цялата работа обаче е, че си ги заслужаваме тия „мъже на честта“. Народ, който вече повече от две десетилетия търпи да е беден и болен, си заслужава средния пръст. Народ, който отваря дискотеките, но затваря училищата, си залужава да чува „тъпак“ от пленарната зала. Народ, който се възмущава повече от Амбър Хъд, отколкото от Костадин Костадинов, си заслужава Костадин Костадинов.
И все пак не сме виновни само ние. Виновни са и ония, които редиха листите. Онези, които решиха, че „вайръл“-ът има място в политиката. Онези, които използваха страха на хората, за да им обещават невъзможното. Онези, които яхнаха вълната на общественото недоволство за лични облаги. Онези, без невидима кост, която да държи главата изправена.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар