Един на всеки пет тийнейджъри има проблем със слуха

Над 400 хиляди човека в България са със средна до пълна глухота. Всяка година около 65 деца се раждат с напълно увреден слух. Ако не бъдат взети мерки, тези деца изостават в развитието си. Един от начините това да бъде преодоляно е поставянето на кохлеарни импланти, които се реимбурсират на 100% от НЗОК, съобщиха от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Статистиката е по повод Световния ден на слуха, който отбелязваме на 3 март. При малките деца почти 60% от загубата на слуха може да бъде предотвратена чрез мерки като имунизация за профилактика на рубеола и менингит, подобрена грижа за майката и новороденото, както и скрининг и ранно лечение на възпалителни заболявания на средното ухо. „Същевременно колкото по-рано бъде диагностицирана липсата на слух при бебетата и бъдат взети адекватни мерки, толкова по-голям е шансът те да се научат да чуват и говорят“, обяснява проф. д-р Диана Попова, ръководител на най-големия център у нас по кохлеарна имплантология, който се намира в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

При по-големите възрастови групи от ключово значение е контролът на шума и безопасното слушане. Това е и причината тази година мотото на информационната кампания на СЗО по повод Световния ден на слуха да е „To hear for life, listen with care“!

Установено е, че 40% от посещаващите дискотеки, клубове, спортни събития или музикални концерти са изложени на потенциално увреждащи нива на звука. Най- тревожно е положението при тийнейджърите и хората до 25-30 годишна възраст, които основно слушат музика през личните си аудио устройства. Смята се, че 50% от тях го правят на нива, които излагат слуха им на риск.

Според американско проучване 12% от подрастващите имат слухови проблеми под една или друга форма, а 1 от всеки пет тийнеджъра има признаци на някаква загуба на слуха. „Прекомерното използване на слушалките, чрез които младежите слушат музика от телефона си, може да е опасно за техния слух“, обяснява проф. Попова, която е и ръководител на Катедрата по УНГ болести при МУ – София. Причината е, че те се поставят навътре в ухото и при тях няма тази въздушна възглавница, както при големите слушалки, която да омекоти звука. По този начин се прескача една част от слуховата структура, на която функцията е да намали паразитните звучи и затова усилваме още повече звука, което пък води до още по-голяма увреда на слуха.

„Наивно е да очакваме от тийнейджърите да се откажат да слушат музика на телефоните си, но има едно просто правило, към което могат да се придържат: Привилото се нарича 80/90. Това означава силата на звука на устройството да е не повече от 80% от максималната и за не повече от 90 минути на ден“, обяснява доц. Тодор Широв, отоневролог в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Слухови увреждания – факти и статистика

- Максималното звуково натоварване, което човек не бива да превишава, е до 80 dB (децибела) не повече от 40 часа седмично. За сравнение: шепотът е около 30 dB, а нормалният разговор - приблизително 60 dB. 80dB е шумът, който се вдига от звънец на вратата, а на 85dB сме подложени по време на тежък трафик, когато се намираме вътре в автомобила. Ако някой използва клаксон той нараства до 105dB. Сушенето на косата със сешоар пък причинява 100dB. Един от най-силните шумове, на които се излагаме в ежедневието, е по време на фойерверки - 150dB.

- Според статистически проучвания и модели на СЗО, до 2050 година 1 на всеки 4 човека ще буде със слухови увреждания.

- Слуховите увреждания са 2 пъти по-чести при пациенти с диабет.

- Хора с нетретирано намаление на слуха са с 2 пъти по-голяма вероятност за депресивни състояния и деменция.

- Хора със сърдечносъдови заболявания имат по-голяма вероятност за слухови увреждания /намаление на слуха, шум в ушите/. Това се свързва и с редица други заболявания – диабет, анемия, ментални проблеми, хронични бъбречни заболявания, ревматоиден артрит, сънна апнея.

- Леко до средно тежко едностранно намаление на слуха се свърза с когнитивни увреждания и може да е ранен белег на Алцхаймер.

- Само около 1/3 от хората с намален слух в световен мащаб използват слухови апарати /2018 год/. 83% от тях са доволни от резултата. През 2020 год. Продажбите на слухови апарати са намалели с 18% вследствие на ковид пандемията.

- Слуховата загуба е четвъртата по значение причина за инвалидност в световен мащаб.

- При мъжете във възрастовата група 20 – 69 години вероятността за слухови увреждания е почти 2 пъти по-голяма, отколкото при жените.

- 5 от всеки 6 деца се разболяват от ушни инфекции до навършване на 3-годишна възраст, което е предпоставка за слухови увреждания.

- Хората с намален слух често имат и шум в ушите /tinnitus/ и това се проявява при 1 от всеки 10 възрастни. Много често тези хора имат и световъртеж и/или нарушено равновесие, както и повишен риск от падане.

- Уврежданията на слуха значително нарастват с нарастването на възрастта – 42% от хората над 50 години, до 71% при хората над 70 години.

За България

- Хората със средна до пълна глухота са над 400 хиляди души, от тях 40 хиляди са деца.

- 2-ма от 3-ма души на възраст над 65 години имат тежки слухови проблеми.

- До сега у нас са направени над 700 кохлеарни имплантации /данни до 2019 год/. Издръжката на един пациент с кохлеарен имплантат е 75% от издръжката на пациент със слухова протеза.

- Първата кохлеарна имплантация в България е направена в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ от проф. Иван Ценев и колектив през 1999 година, тази година се навършват 23 години от първата операция.

- Интересен факт е, че децата с кохлеарен имплант са много талантливи. Те имат по-силно развити сетива и други качества, които у добре чуващите хора не се развиват до такава степен. Тези деца развиват умения много добре да рисуват, занимават се с художествена фотография, могат да танцуват много добре, някои са и талантливи пианисти.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!