Пилотът писател Йордан Колев: Украйна е една голяма България

В ден, в който честваме свободата, недалеч от нас се чува непрестанен тътен от бомбардировки. Вече осми ден поред дипломацията липсва, а цивилизацията е силно застрашена. Русия, която е спомогнала за нашата свобода, сега е в ролята на агресор към друга славянска държава. 

Незакърпил напълно болката от Втората световна, светът се върна близо век назад. Часовниковият механизъм се превъртя и връщане назад няма. Украйна е на ръба на хуманитарна катастрофа, а Русия - на икономическа. Именно затова започнаха да се чуват призиви у нас от страна на редица политици, професори и политолози за отмяна на един от най-важните за историята на страната ни празници. 

Потърсихме една различна гледна точка на писател, който е потомствен пилот. Йордан Колев лети в гражданската авиация от 1987 г. Баща му Йордан Колев-старши е главен щурман на БГА „Балкан“ (1972–1985). Страстта към писането му се разпалва още през 90-те. През 2015 г. Владимир Зарев публикува три негови разказа в сп. „Съвременник“. Следва пътеписът „От Рио до Кейптаун“ (2017), базиран върху преживяванията на автора по време на единствената околосветска ветроходна регата за аматьори. Върху личен опит стъпва и романът „Кацането“ (2019), който пресича съдбите на пътници и екипаж от аварирал самолет. Миналата година излезе и историческият роман на пилота писател „Хилядолетната битка: Лабиринт“. 

С Йордан Колев си говорим за патриотизма, последствията от разрушителната война между Русия и Украйна, както и за убежището в книгите. Той е бил съвипускник на президента Румен Радев. Сподели ни интересна и неразказана досега история от следването си с него.

Отбелязваме 3 март – една от най-паметните дати в българската история. Днес обаче светът ни се тресе от военното напрежение между Русия и Украйна. На този фон трябва ли България като държава да отложи честванията?

Твърдо не. Дедите ни ще се обърнат в гроба. Политиката на съвременна Русия, макар и с препратки (къде обективни, къде измислени) към политиката на тогавашната империя, не ни дава основание да направим подобна голяма грешка. Независимо от действията на двете държави в последните години и колкото и да ни убеждават псевдо-специалистите, превърнали се в политически проститутки в противното, с руския народ ни обединява много повече от това, което ни дели!

Какво символизира за Вас 3 март? Как го отбелязвате по принцип и как ще бъде този път?

Победата над турците. Саможертвата на българските опълченци и стотиците хиляди войни под знамената на Русия, пролели кръвта си за нашата свобода. Възкресяване на свободния дух на народа. Завръщане към изконните ценности на българската държавност. Трудно ми е да кажа как отбелязвам този празник. Докато живеех на Мавриций, в продължение на 11 години се събирахме всички българи. На тържество на плажа. Носехме книги за размяна. Споделяхме информация от Родината. Тогава нямаше интернет и водопад от лъжи и манипулации. Нация без история?! Няма как да се получи.

На 3 март българите често изразяваме искрени благодарности към Русия за ролята ѝ на освободителка. Сега обаче именно тя започна първата война в Европа от близо век насам. Това променя ли отношението ни към нея? И какво е значението на Руско-турската освободителна война за една съвременна България в контекста на днешните събития?

Не ме е срам да кажа, че Русия ни е освободила преди 140 години. Бих искал да перифразирам мисълта си от по-горе: историческите факти винаги се пречупват през визията на актуалните на деня.

Апаратът на лъжите, създаден и най-прилежно развиван от правителствата в 21-и век до ниво на висш пилотаж, в никакъв случай не е по-малко репресивен отколкото ограниченията по време на комунизма. Най-лесно е всеки от нас да бъде излъган, стига да го позволява или да е безпомощен да се противопостави поради необразоваността или своята апатия.

Всяка година на 3 март чуваме патосни слова от родните политици, които често вместо да звучат патриотично, съдържат нападки и намеци към техни опоненти. Реториката на световните лидери в последните дни пък стана все по-изострена и арогантна. На какво, според Вас, се дължи това и какъв съвет бихте им дали като писател?

Вашето твърдение е пряк израз на зависимостта на много наши съвременни политици от външни сили. За жалост, 500-те години робство са ни лишили от интелекта, цвета на нацията - интелигенция, аристокрация, духовенство. Генетичният ни материал е бил системно и упорито „модифициран” от османлиите. Затова образите на Андрешко, бай Ганьо и всички там подобни герои продължават да бъдат актуални в живота ни и днес. А арогантността на лидерите в глобален мащаб идва не само от тяхната липса на визия, тя идва и от нашето давене в материализма и въпиющата липса на духовна сила и воля да останем изпълнители на собствената си съдба.

Вие сте автор на три успешни книги, но освен това сте и потомствен пилот. Като офицер от запаса, защо според Вас се стигна до ескалация на напрежението Русия-Украйна? И можеше ли да бъде предотвратена войната?

Украйна е една голяма България. Тя споделя нашата съдба на пионка в ръцете на великите сили. По отношение на корупцията по-скоро са пред нас… През 1991 Украйна генерира 38% от БВП на Съюза. За СССР тя е и това, което Добруджа е за България. През 2019 вече падат на нивото на бившите републики Казахстан и Узбекистан и са далеч зад Азербайджан. Украйна е изцяло подвластна на световните финансови институции (ние също - през валутния борд). Естествено това прави зависими нейните управници от фактори извън страната. На тях не им остава много избор освен да изпълняват политически поръчки. Но не трябва да се допуска война! В никакъв случай! Не трябва да гинат братя! Момчета, които слушат една и съща музика в окопите!

В последните дни президентът, а и много от депутатите, алармираха, че модернизация на българската армия не съответства на съвременните предизвикателства. Така ли е наистина? И имаме ли достатъчно добра военна подготовка, предвид това, че от 15 години казармата не е задължителна, а доброволците са малко?

С риск да бъда обвинен в използване на изтъркани клишета ще спомена един от вечните цитати на Наполеон Бонапарт: „Който не храни своята армия, един ден ще храни чуждата“. Нямам идея колко процента от БВП е била издръжката на 150-хилядната ни армия в средата на осемдесетте години на миналия век. Днес, в създадената сложна обстановка и след системното унищожаване на Българската Армия в продължение на 30 години, смятам, че и 5% са малко, дори 8. Друг коментар е излишен.

Ако се наложи страната ни да участва във войната, Вие като висококвалифициран специалист вероятно също ще трябва да се включите. Очаквате ли такава развръзка на събитията?

За разлика от последните две поколения, аз съм се клел за вярност под бойно знаме. И ако ме призоват, съм готов да защитавам Отечеството ни с оръжие в ръка! Единственото, което може да спре всеки вероятен агресор е цената на кампанията срещу нас в жива сила, военна техника и ресурси. Тук ще спомена моя голям страх. Събитията от днес могат да означават война и за нас утре! „Султанът“ от юг още преди няколко години спомена в своя реч, че за стогодишнината на турската република ще празнуват в Пловдив освобождението на братята от Източна Румелия! Някой би казал: „Това не е сериозно“. Сигурно. Политиците често само си чешат езиците. Но и в най-голямата лъжа има зрънце истина, нали? Турция не се посвени да окупира Кипър и да води ограничена война със своя партньор Гърция на върха на противопоставянето между НАТО и Варшавския договор. Алиансът се примири, защото турската армия, втора по сила в НАТО, стоеше на южния фланг на СССР. Кой го беше еня тогава за един малък остров без глобално значение в онази епоха?! Между другото северен Кипър все още е окупиран. 

Вие сте съвипускник на президента Румен Радев. С оглед на напрегната ситуация в момента, какво е значението за България, в национален и световен план, начело на страната ни да бъде офицер от неговия ранг?

С нашия Президент се познаваме от август 1982. Яли сме от едно канче, както се казва във войската. Пет години по-късно, на производството той беше отличникът на випуска, а аз бях сигурен, че някой ден ще бъде командващ на ВВС. За моя безкрайна радост той надмина всичките ми очаквания. И да! Само човек като него - изключително интелигентен, с достойнство и качества, възпитани в Армията и развити до съвършенство в последствие, владеещ няколко езика, може да води Родината ни в безавариен полет.

Какви спомени пазите от съвместното си следване?

Никога няма да забравя, че във втори курс със скромните възможности на българския настолен компютър „Правец-16“ той написа работеща програма, която илюстрира траекторията на самолета при изпълнение на пилотажни фигури. Помагаше на всички с ученето. Във военно-въздушното училище и по-късно много се смеехме с него. И сега, след толкова години е успял да съхрани финото си чувство за хумор!

Уинстън Смит от романа на Джордж Оруел - „1984“, смята че „който владее миналото, той владее и бъдещето, а който владее настоящето, владее миналото“. Полицията пък следи дали обществото се отклонява от идеологията, че „войната е мир, свободата робство, а невежеството - сила“. В този ред на мисли,ценим ли достатъчно в днешно време свободата си?

Прощавайте, но свобода ли е да можеш да си купуваш последен модел смартфон всяка година? Или да летиш до някакво райско кътче на другия край на света? С какво плащаме духовното си оскотяване? Със селфито от Малдивите или с няколко пъти по 10к последователи в социалните мрежи?! Това ли е свободата за която са полагали глава дедите ни?

В последната Ви книга „Хилядолетната битка: Лабиринт“, Вие потапяте читателите в едно историческо пътуване от Средновековието до днес. Какво трябва да се направи, за да се разпали отново любопитството на съвременните читатели към историята?

В „Лабиринт“, първата част от трилогията „Хилядолетната битка“ идеята ми бе да покажа на читателя, че няма разлика между войната през Средновековието и в 21-ви век. Може да ни изглежда по-хуманно (поне от филмите) да гинем от мина или куршум на снайперист без да знаем, че е дошъл краят вместо да се изправим с някакво хладно оръжие в ръка срещу противник решен да ни умъртви… Не е. Човешкият живот няма цена. Няма такова нещо като съпътстващи загуби (collateral damage), както военните в наши дни са свикнали да наричат убитите жени, деца… Разбира се, преплитането на двете сюжетни линии - средновековната и съвременната на терен в Сирия от 12-ти и 21-ви век прекрасно забавлява. Болшинството хора я четат за 1-2 дни. Все пак е приключенски роман!

За четенето. Не се чете. В много отношения интернет е бич за децата ни в 21-ви век. Скоро летях с втори пилот на възраст от близо 30 години. Похвали ме, че съм написал книги. С радост предложих да надпиша неговата. Каза, че не чете. Въобще. Това е. Управниците ни сериозно трябва да се замислят какво да направят. Иначе все по-често си спомням за „Матрицата“ от преди двайсет години.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!