Учени от Института по математика и информатика към БАН поставиха нов световен рекорд за разработен алгоритъм, който може да доведе до сериозен технологичен пробив в използването на квантовите компютри. Главен изпълнител на проекта е д-р Венелин Тодоров, чиято работа, по думите му, се нарича математическо моделиране или прилагане на математиката в други науки.
С помощта на алгоритъма учените от Българската академия на науките успяват да решат задача на физика Ричард Файнман и по този начин да направят още една крачка към компютъра на бъдещето.
Изкуствен интелект ще дава модни съвети на Facebook потребителите
„Чрез нашия подход може да се изследва при какви условия е възможно квантовият компютър да работи при стайна температура, тъй като сега той не може да съществува и веднага се разпада“, обяснява Венелин Тодоров. По думите му могат да се изследват и потенциални изчислителни структури, които са кандидати за наноструктури в квантовите компютри. „Надяваме се да имаме малък принос в тази област – колегите от БАН продължават да работят, дори сега са привлечени учени от Съединените щати. Знаем, че една от целите на програма „Цифрова Европа“ е до 2030 г. континентът да разполага с първия си квантов компютър“, изтъкна той.
Алгоритъмът има потенциал да намери решение с висока точност за по-малко от секунда на лаптоп. А това е напълно нова възможност пред развитието на изкуствения интелект и интелигентните системи.
„Нашият метод драстично подобри резултата – с 3 или 4 порядъка спрямо съществуващите алгоритми, а това означава три нули зад десетичната запетая или хиляда пъти по-висока точност“, казва ученият. „Тези индекси на чувствителност са много важни за отчитане на надежността на резултатите от модела, тъй като чрез тях ще може по-точно да се проследява концентрацията на десетки замърсители във въздуха. Според изследванията София се намира някъде около 500-ното място по този показател в света, изобщо големите градове страдат от замърсяване“.
Резултатите, получени като част от проекта, ще допринесат и за борбата срещу коронавируса. „Ще може да се проследява скоростта на разпространение на болестта“, пояснява Венелин Тодоров, цитиран от БНР. Освен в здравеопазването алгоритъмът има приложение в области като устойчиво земеделие, чиста енергия, околна среда, киберсигурност.
Ученият изтъква, че изкуственият интелект вече е навсякъде около нас – стои в основата на много приложения, включително виртуалния асистент в смартфоните, засяга пазаруването онлайн, търсачките набират и обработват голям обем от данни.
„Можем успешно да решим такива уравнения, които се описват в процесите на обучение на невронни мрежи“, посочва още Венелин Тодоров. „Нашият метод има потенциал да трансформира основни сектори на индустрията, още повече, че икономическият растеж и благосъстоянието на Европа все повече ще се опират на внедряването на подобни интелигентни системи с много голяма размерност. Така че това е бъдещето“.
Младият учен вярва, че Бог често е двигател на научните открития. Затова и се вдъхновява от основоположниците на квантовата физика Вернер Хайзенберг, Макс Планк и Ервин Шрьодингер, които по естествен начин са съчетавали науката с вярата. Освен че от малък се увлича по математиката, Венелин Тодоров има още една причина, за да изследва докъде ще го отведе Бог в преодоляването на човешките граници по пътя на познанието – заветът на покойната му майка да се занимава с наука. Именно на нея той посвети наградата „Джон Атанасов“, която получи от президента през м.г.
Венелин Тодоров мечтае някой ден да се доближи до дъното на чашата в науката, за да провери, дали там наистина го чака Бог, както е заключил Хайзенберг. А дотогава с ум, сърце, душа ще пребивава в квантовия свят.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар