Интересното в първия и единствен дебат на кандидатите за „Дондуков“ 2 не беше говоренето. Не бяха политическите възгледи или обещанията. Нито нападките. Защото тях вече сме ги чували. Интересното в 90-минутното шоу беше друго.
Защото, смея да твърдя, този дебат няма да обърне резултата. Случилото се вчера няма да има никакво отношение върху избора на хората, защото българите вече са решили какво ще правят на 21 ноември. Обществото ни отдавна отвикна от това, да формира политическото си мнение на база на разговори. Или сблъсъци на политики и програми. Гласуването в неделя ще е по-скоро на база статукво и антистатукво – нещо, което видяхме и миналата седмица.
Имаше обаче няколко любопитни подробности от дебата, на които си заслужава да се обърне внимание.
Сблъсъкът Радев срещу Герджиков: какво си казаха
Ръкостискането
Нека започнем отзад напред, защото ако трябва с една дума да опишем дебата, то това определено беше начинът, по който Румен Радев и Анастас Герджиков си подадоха ръка на края. Двамата като мъже на честта нормално веднага откликнаха на призива на водещата да демонстрират спортсменство чрез ръкостискане. И точно тези няколко секунди се оказаха изключително показателни.
Именно ръкуването е едно от първите неща, които издават характера на човека. Колкото и добро да е впечатлението, което да кажем, че сте създали с външния си вид, то може да бъде пометено с едно неправилно ръкуване.
И не е нужно да си учил психология в Софийския университет, за да видиш разликата. Герджиков подаде силно опъната ръка, за да остане физически по-далеч от Радев – нещо, което може да се тълкува като опит да си спечели разстояние от опонента. Това издава доза притеснение и нервност. Дори и позата на тялото му – обърната не към човека, на когото подава ръката си, а по-скоро към камерите, говори в подкрепа на тази теза. И през всичките пет секунди, в които трая ръкостискането, ректорът пристъпваше със ситни крачки назад в може би несъзнателен опит по-бързо да се отдалечи от опонента си.
И може би точно за придаване на по-голяма увереност, каквато тялото не излъчваше, Герджиков реши да „уязви“ Радев с думите: „Не беше страшно“, визирайки, че това беше първият дебат, в който настоящият президент прие да участва. „Аз не съм плашлив човек и Вие го знаете“, контрира Радев. А неговата поза – повоенному изпънат и с тяло, обърнато към опонента, по-скоро говореше за спокойствие, смелост и увереност. Чест прави и на двамата обаче, че се гледаха в очите.
Кандидатите за президент: искрено и лично
Провокациите и самообладанието
За хората, проследили предизборната кампания, по-интересно в дебата беше това, кой от двамата ще успее да запази самообладание пред провокациите на другия.
През цялото време Герджиков правеше опити да изостри тона на разговора чрез лични нападки към Радев, опирайки се на опорки, разпространявани най-вече от представители на ГЕРБ – руска обвързаност, политическо инженерство и т.н. Радев пък беше по-обран и като цяло се опитваше да не влиза в полемика. И въпреки че имаше моменти, в които можеше да излезе от равновесие, успя да запази самообладание и да си замълчи, което определено беше в негов плюс.
Разбира се, съвсем очаквано Радев използва подкрепата на ГЕРБ за иначе независимия Герджиков, за да го атакува личностно. И може би тук голямата грешка на втория е, че се опитва всячески да избяга от тази връзка, която беше видима през цялата кампания. Той се появяваше на почти всички събития из страната, придружаван от кадри на партията на Бойко Борисов. В което между впрочем няма никакъв проблем, щом той е подкрепен от тях. За това опитите на ректора да изглежда независим бяха ненужни и по-скоро му изиграха лоша шега.
По отношение на говоренето в дебата впечатлението, което остана у зрителя като цяло, беше, че Радев се показа като по-обран и ясен, докато Герджиков имаше хаотични моменти с неясни послания и лични обвинения, с които по всичко личи, че целеше да направи внушения на публиката без ясна аргументация. И сравняването на „Москвич“-а с МиГ-овете, макар че беше забавно, не беше никак в негова полза.
Победи добрият тон
Въпреки няколкото момента на лични заяждания, можем да кажем, че като цяло победител в дебата беше етиката. И двамата кандидат-президенти успяха да поддържат добрия тон и благоприличието без излишна мелодрама или проява на емоции. И за Радев, и за Герджиков беше важно да демонстрират благоприличие, мъжество и смелост и като цяло се опитваха да следват тази линия. Заради което на много зрители разговорът може и да се е сторил скучен.
Няма как да не си спомним с добродушна въздишка за дебата между Румен Радев и Цецка Цачева преди пет години, където типично по женски имаше много повече емоция, сантименталност и дори сълзи.
И въпреки че вчерашната първа и последна директна среща по оста Радев – Герджиков едва ли ще промени мнението дори и на колебаещите се избиратели, е важно в неделя всеки от нас да намери време да отиде до урните. За да не си кажем в понеделник: „Ама, какво станА?“.
Купуването и продаването на гласове са престъпления!
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар