Привърженик съм на мисленето, че всички политически, икономически, здравни, енергийни и прочее кризи и проблеми не бива дотолкова да ни поглъщат, че да забравяме за истински важните за една нация и едно общество аспекти. А какво по-важно от родолюбието, традициите, националното съзнание и идентичност, паметта и, разбира се, тяхната приемственост, без която те остават просто кухи фрази.
Какво е обаче мястото на родолюбието днес, в един взаимосвързан свят, със силни консуматорски наклонности? Просто секуларният живот на средния човек в даден глобален град сякаш става все по-несъвместим с традиционализма. Отговорът как се съхранява родолюбието днес може би се крие именно в неговата приемственост.
Дали у нас родолюбието като ценност се съхранява или постепенно угасва, е твърде субективно за оценка. От една страна, има индикатори, че то все още процъфтява, за което можем да съдим по интереса към и активността на редица кампании, инициативи и организации.
От друга страна, можем да забележим апатия, незачитане на националните символи, ценностен упадък. А каквото и да си говорим, образователната ни система в настоящия ѝ вид произвежда твърде много откъснати от националната идея хора, а в крайна сметка, именно училището и семейната среда са инкубаторите на родолюбивото мислене.
Има един аспект, за който не е субективно да съдим, и той е народополезната дейност на успешните и заможни българи днес и в миналото. Само една част от по-известните имена, които са достигнали до нас, са братята Христо и Евлоги Георгиеви, Ненчо Палавеев, Тодор Пиперевски, Димитър Ценов, а още хиляди, ако ли не десетки хиляди българи са дарявали и са работили ползу роду в по-малък мащаб, всеки спрямо възможностите си.
В четвъртия епизод на „Политкаст“ Марио Мишев от сдружение „Българска история“ каза, че в миналото успешните български индустриалци, търговци и бизнесмени, редом с дейността си, са се опитвали да бъдат полезни на народа си.
В днешно време, повечето хора с възможности у нас са по-скоро парвенюта, отколкото родолюбци. Това обаче далеч не означава, че родолюбието няма своите горди знаменосци сред висшите ешелони на обществото. Ако човек се концентрира в мейнстрийма, може и да остане с впечатлението, че у нас няма хора с размах, които да милеят за родината и за българското. За наше щастие обаче, днес не ни липсват филантропи.
За един от най-видните примери в това отношение можете да чуете във връзката!
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар