Министър в инвалидна количка не успя да присъства на конференцията на ООН

Израелската министърка на енергетиката Карин Елхарар не успя да присъства на климатичната конференция на ООН в Глазгоу, тъй като е с инвалидна количка и не е бил осигурен подходящ достъп до събитието. Това съобщи самата тя в телевизионно интервю, цитирано от „Ройтерс“.

Елхарар каза за израелската телевизия „Канал 12“, че за да стигне до срещата е трябвало или да върви пеша, или да се вземе електрически шатъл, който обаче не бил обособен за инвалидни колички.

„Дойдох на конференцията, за да се срещна с колегите си от цял свят и да помогна в общата ни борба срещу климатичната криза. Тъжно е, че през 2021 г. Организацията на обединените нации, която насърчава достъпността за хората с увреждания, не се грижи за достъпността на собствените си събития“, написа Елхарар в Twitter, като изрази надежда, че за днес ще бъде намерено решение.

Израелският външен министър се е свързал с организаторите на конференцията и им е казал, че е невъзможно да се тревожиш за бъдещето, климата и хората като цяло, ако преди това не се погрижиш за отделния човек, за достъпа и за хората с увреждания.

Британският посланик в Израел Нийл Уиган се извини за нелепата ситуация.

Снимка: Pixabay

Над 100 държави се ангажираха да спрат унищожението на горите

Междувременно повече от 100 държави ще подкрепят Великобритания за слагането на край на обезлесяването по света, което учените смятат за един от главните фактори за климатичните промени, предаде Асошиейтед прес.

На климатичната конференция на ООН в Глазгоу британското правителство каза, че лидерите на страни, представляващи над 85% от световните гори, са се ангажирали до 2030 г. да прекратят обезлесяването и да преминат към активно залесяване.

Бил Гейтс ще спасява света от глобално затопляне като… затъмни Слънцето

Планът е подкрепен от страни като Бразилия, Китай, Колумбия, Конго, Индонезия, Русия и САЩ. За осъществяването му са обещани над 1,9 милиарда долара държавни и частни средства.

Горите са много важни екосистеми и едно от основните средства за поглъщане на въглероден диоксид от атмосферата, но цената на дървесината като суровина и нарастващото търсене на земеделски земи и пасища води до масирано и често незаконно изсичане на горите, особено в развиващите се страни.

Правозащитната организация „Human Rights Watch“ предупреди, че постиганите преди подобни договорености са се оказвали безрезултатни. Лусиана Телес Чавес, изследователка от организацията, каза, че увеличаването на правата на коренното население ще спомогне за преустановяване на обезлесяването и би трябвало да бъде включено в споразумението. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пък отбеляза, че страните трябва да плащат за въглеродните емисии, предаде „Ройтерс“, цитиран от „Медиапул“.

Участниците в КОП26 ще се опитат се споразумеят за правила за създаването на въглероден пазар по смисъла на Парижкото споразумение за климата - въпрос, който провокира спорове и доведе до неуспеха на срещата на ООН за климата през 2019 г. Европейският съюз пое ангажимент до 2030 г. да намали емисиите си с поне 55%, в сравнение с нивата от 1990 г. Фон дер Лайен призова още страни да поемат ангажименти за по-сериозно съкращаване на емисиите през това десетилетие. „Трябва да поемем сериозни ангажименти за намаляване на емисиите до 2030 г. Въглеродна неутралност до 2050 г. е добре, но не е достатъчно“, изтъкна европейската лидерка.

В Европейския съюз се договарят нови „зелени“ политики, като с това блокът изпреварва много страни, които са си поставили дългосрочни климатични цели, но не са създали законодателството, необходимо за тяхното реализиране. Обсъжда се и спирането на продажбите на нови автомобили с вътрешно горене до 2035 г. и създаването на втори въглероден пазар на ЕС за сградите и транспортния сектор. Тези идеи доведоха до напрежение между по-богатите западни страни от ЕС, които подкрепят амбициозните действия в сферата на борбата с климатичните изменения, и по-бедните източноевропейски държави, които се опасяват от неблагоприятни социални и икономически последици от „зеления“ преход.

Чешкият премиер Андрей Бабиш използва КОП26, за да отправи нападки по отношение на „опасните“ климатични предложения на ЕС. „Това не е сделка, а идеология“, каза той, като изтъкна, че плащанията за въглеродните емисии ще се отразят зле на обикновените граждани, тъй като ще доведат до поскъпване на изкопаемите горива.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!