Какво работи президентът и защо е важно кой е той? Покрай кандидатпрезидентската кампания сякаш все по-ясно започна да личи, че голяма част от суверена, който е на върха на цялата схема, всъщност не е съвсем наясно с функциите, които има държавният глава в България. Може би основата се корени в това, че не познава достатъчно основните власти в държавата или не прави разлика между тях.
Може би всеки един от нас има по един такъв приятел, дето като го попиташ кой коли и беси в държавата, той отговаря: Бойко Борисов. Е, поне по времето, когато той беше премиер. Често се пропуска фактът, че България е парламентарна република и водеща роля има парламентът. А не правителството, начело с министър-председателя. И че министър-председателят всъщност трябва да се отчита пред председателя на Народното събрание – нещо, което беше твърде размито по време на управлението на ГЕРБ, тъй като у суверена оставаше усещане, че премиерът командори председателя на парламента. А всъщност е точно обратното.
Но да се върнем на президента и да разбием някои широко битуващи представи за това, докъде се простират неговите възможности. В България властите са разделени на три – законодателна (Народното събрание), съдебна (правосъдието) и изпълнителна (Министерски съвет). И в нито една от тези власти не участва президентът. За разлика от парламента, държавният глава се избира чрез директен вот за личност, а не за партия, който суверенът подсъзнателно обвързва със значителна власт, а не с представителни функции, заради което има високи очаквания. Всъщност обаче такава власт няма. Като цяло този пряк избор на президента е обвързан с постановената му в Конституцията уникална роля - той символизира единството на нацията и представлява държавата в международните отношения.
Така че трябва да се разбие суеверието на суверена, че държавният глава е нещо средно между месия магьосник и алтернатива на изпълнителната власт. Тоест, президентът не може да увеличи заплатите, да отпусне повече пари за лекарите или да договори руски газ. Той може да се среща със синдикални организации, да посещава Спешна помощ в момент на криза или да има среща на високо ниво с Владимир Путин. От всичко това обаче като цяло не произлиза нищо. Тоест, президентът не може да инициира никакви реални промени. Той може на хартия да ги предложи на Народното събрание, но то да не му обърне внимание.
Но въпреки че държавният глава няма властови инструменти, изборът кой да е той е ключов. Конституцията му дава няколко лоста на влияние, които по никакъв начин не трябва да бъдат пренебрегвани. Може би най-силният от тях е създаването на служебно правителство. Той избира министрите, които освен да организират предсрочните парламентарни избори, могат да прокарват в голяма степен и зададени им от президента политики. А само през последната година видяхме колко важна роля може да изиграят служебните министри не само на социално, но и на политическо ниво. Служебният кабинет може да се окаже ключов за излизането на нови силни играчи на политическата сцена, които след това да разбъркат картите и на парламентарния вот.
Освен това президентът излъчва и четирима конституционни съдии, като може да отправя и питания до Конституционния съд за задължителни тълкувания и противоконституционност на законови текстове, което е вторият му най-сериозен лост за влияние. Именно той избира и трима от Управителния съвет на БНБ.
Като трети сериозен лост може да отчетем дипломацията и обръщенията към народа. Президентът има сериозна възможност за влияние върху външната и вътрешната политика на страната. Историята ни помни много случаи, когато под натиск на държавния се взимат важни решения. Да дадем пример с 1992 г., когато Македония обявява независимост от Югославия и България е първата страна, която я признава. Тогава президентът Желю Желев убеждава и Русия да го направи – Борис Елцин подписва указа в самолета на връщане от София. Друг пример отново с Желев пък е показателен и за влиянието, което може да оказва президентът и върху вътрешната политика на страната – същата година той свиква пресконференция, останала в историята като „Боянските ливади“. Тогава той критикува открито управлението на СДС и така дава първи тласък за падането на кабинета на Филип Димитров.
Освен всичко това като върховен главнокомандващ президентът назначава и висшия команден състав на въоръжените сили. Той оглавява Консултативния съвет за национална сигурност, който е съвещателен орган. Назначава и един от членовете на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, както и двама членове на Съвета за електронни медии и др.
Държавният глава има водеща роля и в процедурата за съставяне на редовно правителство. Той провежда консултации с парламентарните групи и възлага проучвателен мандат на кандидата за министър-председател, излъчен от най-голямата по численост група. Ако в 7-дневен срок кандидат-премиерът не успее да предложи състав на кабинет, възлага мандат на втората по големина парламентарна група, при неуспех - на една от следващите по негов избор. Именно тук понякога е голямата игра с участието на президента, когато с мандата на някоя от малките парламентарни групи основните партии могат да излъчат правителство. Така че от особено значение са политическите възгледи на държавния глава и неговото ситуиране в оста дясно – ляво.
Разбира се, има още множество други функции, които президентът изпълнява, но като цяло това са основните, които са в интерес на суверена. Всичко останало, с която се пълнят предизборните кампании, е безполезно, а може да се окаже и откровено вредно и пълно със заблуди.
Купуването и продаването на гласове са престъпления!
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар