Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Има и по-лоши престъпления от горенето на книги. Едно от тях е да не ги четеш. Това са думи на един велик писател.
А едно от най-ранните споменавания за умишлено горене на книга идва от Библията (Йеремия 36), в която Йоаким, царят на Юда и Ерусалим, изгаря един от свитъците на Йеремия. Tова се случва през VII в. пр. н. е. По-късно човечеството се сблъсква с редица случаи на горене на книги – къде целенасочено, къде случайно. И в историята на България също има една такава случка…
През 1885 г. се появява следното предложение: „да се вземе инициативата по един законодателен ред и се положат основите и уредят във всеки град и селце по една общинска библиотека с читалня, с което ще се помогне много и разностранно не само на народните маси, а и за книжнината ни”. Посочва се, че в общинските бюджети трябва да се предвижда ежегодно по една малка сума и за общинската библиотека.
Снимка: БГНЕС
Софийската библиотека обаче се появява чак през 1897 г., когато била назначена комисия, която да ревизира общината. Членовете на комисията, след като проверили всички отдели в общината, „попаднали на купища книги“. Това били книгите на библиотеката. Комисията ги намерила струпани, неинвентирани и ненаредени и „за да се намери една книга, трябвало да се преровят всички купища книги“. От изложението, което написала по този повод комисията, личи, че тя признала библиотеката за градска, от книгите на която трябвало да се ползват гражданите.
За рождена дата на Столичната градска библиотека обаче се счита 24 октомври 1928 г. С уведомителна разпоредба на тогавашния кмет Владимир Вазов се създава общински музей с три отдела - музей, библиотека и архив. Фактическото откриване е през лятото на 1929 г. в помещение на пл. „Славейков“ №9. Книжният фонд на библиотеката тогава е 5311 тома. Няколко пъти след това тя сменя адреса си.
Най-черният период в книжната ни история обаче идва през 1944 г. по време на англо-американската бомбардировка над София. Тогава е изгоряла напълно сградата на библиотеката, която по онова време се е намирала на пл. „Бански“ заедно с целия ѝ инвентар. Според доклад на началника на отделението за културни грижи при общината Петър Славински в пламъците са изчезнали около 40 000 тома книги.
По-късно сградата е построена отново, но този път става правителствен комплекс, а библиотеката се мести за известно време в бившето кметство на ул. „Гурко“. Тя обаче е градоред, поради което не може да понесе тежестта на книгите. Заради това служителите искат друга от БКП, като организират митинги и демонстрации. Тогава им е дадена сградата на пл. „Славейков“ №4. Така се оказа, че от първия адрес - „Славейков“ №9, до „Славейков“ №4 минават 72 години.
Любопитно е, че сегашната сграда е проектирана от младата архитектка Виктория Винарова, която не е първата жена архитект, но е първата най-млада, получила такъв голям обект. Тя успява да спечели конкурс на Министерството градоустройството през 1926 г., когато е само на 24 години. В нейна чест е кръстена и една от конферентните зали в библиотеката – зала „Виктория“.
Историята на Столичната библиотека е всъщност разказ за духовната история на града и за самоосъзнаването на жителите му като граждани със собствена културна идентичност. Там са работели редица известни писатели.
А за една страна да има велик писател е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, а само незначителните. Това са думи на един друг велик писател.
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Един паметник между „Осанна“ и „Разпни го“
„Хора и улици“: Къде са избрани първите Мис и Мистър България?
„Хора и улици“: Софиянци са големи шегобийци
„Хора и улици“: Каква е връзката на президенството със Сталин?
„Хора и улици“: Човешки кости са вградени в Министерския съвет
„Хора и улици“: Прабабата на моловете
„Хора и улици“: Кой е Николай Иванович и защо е навъртял 700 км у нас?
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар