Климатични промени за тъй наречените протестни партии

Във филма „Vice“, който разказва за живота и кариерата на Дик Чейни — може би най-влиятелният вицепрезидент в американската история — се говори и за това как чрез PR и пропагандни техники се налага изразът „климатични промени“ за сметка на определението „климатична криза“.

При въвеждането на израза „climate change“ в „Google“ излизат 1 милиард и 40 милиона резултата по темата. Резултатът за „climate crisis“ е 991 милиона. При търсене на български език разликата е още по-драстична: резултатът на „климатични промени" е 3 милиона, а при търсене по темата „климатична криза“ излизат едва 371 хиляди резултата.

Резултатите на „Google“ показват, че тези PR и пропаганда са си свършили работата. Преди Дик Чейни в медиите по въпросите, свързани с екологията и природата, много повече се говореше с определението „климатична криза“. В резултат на активността на вицепрезидента и близките до него лобита, в следствие на включването на ключови говорители по темата тренда се обръща и изразът „климатични промени“ практически се официализира, за да се превърне в по-използваното и по-възприето определение.

Добре, не е ли едно и също? В крайна сметка, не е ли по-важно да се говори за проблема, не е ли по-важно да се действа за неговото разрешаване, отколкото да се занимаваме с това дали го наричаме „климатична криза“ или „климатични промени“!?

Не. Изобщо не е едно и също. „Криза“ е стряскаща и плашеща дума. „Криза“ предполага и изисква много по-сериозно и целенасочено действие. „Криза“ привлича вниманието и издига проблема в парадигмата на обществените ни приоритети. „Климатична криза“ звучи страшно и звучи като проблем, който не търпи отлагане.

„Климатични промени“ може и да звучи почти по същия начин, но въздейства точно по обратния в сравнение с „климатична криза“. На първо място промяната е нещо, което чисто психологически огромна част от хората предпочитат да отлагат. Използването на множествено число е абослютно гениален ход — „промяна“ задава конкретика, а „промени“ те кара да се колебаеш точно каква промяна да предприемеш. И точно от коя промяна да започнеш. Именно тази употреба на множествено число внушава, че имаш възможности. А, когато пред теб има промяна и възможности в едно, прокрастинацията е гарантирана.

В момента, в който се наложи, изразът „климатични промени“ зададе цялата посока на действията ни. Множество компании се включиха в „промените“ — започнаха да събират боклука си разделно, намалиха вредните си емисии, сложиха си енергоспестяващи крушки в офисите и направиха реклами за това как се грижат за природата. Същото се отнася и за хората — те също започнаха да събират боклука си разделно, засадиха дърво, спряха да си заравят фасовете в пясъка на плажа и заживяха с усещането, че правят всичко по силите си, за да се съхрани природата. 

Изразът „климатични промени“ във висока степен гарантира нашето бездействие, подтиквайки ни към дребни, откъслечни и децентрализирани действия, като в същото време ни изгради чувство за удовлетвореност и социална активност по проблемите с климата. Големите проблеми си останаха, но много по-малко хора им обръщат внимание, защото всеки е зает да прави малки, негови си „промени“. Горчивата истина е, че ефектът от промяната на отношението ни към климата е нищожен. Ако говорихме за „климатична криза“, нямаше да е толкова нищожен, повярвайте ми.

Това не е текст за климата. Това е текст за определенията.

Изразът „протестни партии“ се появи в публичното пространство и влезе в циркулация точно така, както преди години влезе в обращение „климатични промени“. Различни говорители — антрополози, социолози, политолози, журналисти и анализатори — започнаха да го употребяват с висока честота и така подмениха смисловото възпрятие за предстоящата промяна. Все още никой не е направил български вариант на „Vice“, така че не знам откъде тръгна „протестни партии“, но знам, че не тръгна от нас.

„Протесни партии“ също е в множествено число. Точно както е при „климатични промени“, това множествено число има редица последствия.

На първо място, то позволи към протеста да бъде включена партията на г-н Станислав Трифонов „Има такъв народ“, макар тя по никакъв начин официално да се свързваше с протестните действия — тя не призоваваше симпатизантите си да излязат на площада, тя някак стоеше отстрани. Което към днешна дата няма никакво значение, защото определението „протестни партии“ свърши за „Има такъв народ“ работата, която самата партия не свърши.

Това множествено число създаде усещането, че тези партии определено, даже задължително трябва да действат заедно. Чисто психологически това задава очаквания от хората и със сигурност затруднява преговорите между самите формации.

Издънките и откровено безотговорните политически действия на „Има такъв народ“ — умишлени или неумишлени — доведоха до повишаване нивото на разочарование от „протестните партии“. Каквато и според мен беше целта на този израз.

Добавянето на „тъй наречените“ преди „протестни партии“ още повече разми нещата в главите на хората. Това „тъй наречените“ всъщност минимизира представата за потенциал и по-скоро говори за нещо имитационно, отколкото за нещо истинско.

Словосъчетанието „протестни партии“ едва ли ще работи толкова продължително, както го прави израза „климатични промени“ — най-малкото поради социалната динамика, в която се намираме.

В зависимост от контекста едни и същи или близки думи могат да имат коренно различен смисъл и значение. И най-вече: коренно различно въздействие.

Така че, не просто внимавайте в думите, ами много внимавайте в думите. Защото, ако не си спомняте, защото вече може и да не си спомняте, в началото се говореше за „партии на промяната“.

Звучи много по-добре и много по-ясно от „протестни партии“ и вярвам, ще се съгласите с това.

Мартин Димитров е рекламист, основател и творчески директор на рекламна агенция „Nitram", публицист и член на Националния съвет на „Да, България!"

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!