Горко ѝ на тази държава, в която на 70% от населението ѝ не му пука за нея

Бългринът ще стане велик гражданин на света в деня, в който зареже най-долните си качества – егоизма си, мързела и апатията. Така бихме могли да перифразираме известната фраза на популярния финансист, за да звучи още по-актуално през 21-вия век. А най-ясно всичко това си проличава в неделите, когато трябва да изпълним конституционния си дълг да гласуваме.

Въпреки че все още няма окончателна избирателна активност, трябва да се срамуваме от факта, че четири часа преди приключването на изборния ден са гласували само 27% – или едва 1,7 млн. души от 6,5 имащи право на глас. Психолозите наричат масата на негласуващия „нямо мнозинство“. По-подходящи обаче ми се струват други квалификации, които най-често футболните запалянковци използват по адрес на съдията... Или когато футболистите не вкарват дузпи.

Една не малка част от партиите вчера отчетоха хубав ден за българската демокрация. Истината обаче е, че беше пълен провал. Горко ѝ на тази държава, в която на 70% от населението ѝ не му пука за нея.

Тук трябва да направим забележката, че не става дума за резултатите от изборите – тях тепърва предстои да ги видим, а за резултатите ни като народ. А истината е, че се провалихме. Защото няма как да има светло бъдеще пред общност, която въпреки че от няколко месеца знае, че ще има избори в средата на юли, планира точно за тогава лятната си почивка. Нищо хубаво не очаква хора, за които най-важното е да пекат дупето си на морето.

Не обичам да правя обобщения, но вчера доказвахме, че потъваме в блатото на безразличието, бълбукайки доволно. Заради отчайващото ни изобилие от егоизъм и апатия - убийствени, неизмерими, ужасяващи, всеобхватни, опасни, неумолими, потресаващи. А истината е, че българите имаме огромни възможности – образовани сме и осведомени, природата ни е прекрасна, географското ни положение е стратегическо, но всичко това пропиляваме, продаваме, унищожаваме и затриваме, защото сме безразлични към всичко, което се случва от другата страна на входната ни врата.

Защото народността е в това не просто да принадлежиш към дадена географска територия и да се гордееш с високите ѝ сини планини, а една огромна съвкупност от общи ценности, цели, идеи и действия, целящи благото и развитието на цялото общество. Народността е да се завлечеш до училището, когато най-много те мързи. Всичко друго е тълпа. Макар че не искам да обиждам тълпата - дори и тя има някаква обща цел. За сравнение - преди Освобождението си сме били тълпа. Левски е бил част от тълпа. Ботев – също.

И въпреки че постоянно каканижем имената на историческите ни герои, не осъществяваме мечтите им. Татуираме си Левски, но не сме негови наследници.

Бъдещето в 21-ви век не се кове с пушка, а с бюлетина. Нас обаче много ни мързи.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!