От 14 юни в основния салон на галерия „Сан Стефано“, в продължение на един месец ще бъде изложена експозиция с живописни портрети, рисувани от художника Николай Николов-Зиков.
Емблематичният автор се представя в ново амплоа, като предлага на любителите на изобразителното изкуство над 35 портрета, рисувани от 60-те години на миналия век до днес.
Николай Николов-Зиков е роден в София през 1946 г. Завършва Художествената гимназия и Декоративно-монументална живопис в Художествената академия (1975 г.). Още по време на следването си попада в декадентската среда на „Млечният бар“, едно от бохемските кафенета на София, в което се оформя интелектуален кръг, начело с харизматичния Владимир Свинтила. Под влиянието на тази среда, в края на 70-те години, Зиков работи върху цикъла „ХХ век“, сюрреалистични творби, противоречащи на принципите на социалистическия реализъм. През 1976 г., по повод наближаващите тържества за 1300-годишнината на България, Николай Зиков прави неофициален вернисаж, на който представя картина, която едновременно трябва да показва, както динамично развитие на българската история, така и безвремието и застоя на комунизма. Събитието достига до знанието на Държавна сигурност, които отправят на младия художник остро предупреждение.
Автопортрет, 1987 г.
През 1977 г. неговата картина „Политическа песен“ провокира спорове по време на обща художествена изложба в Добрич, тъй като включва изображение на Салвадор Дали, художник когото социализмът осъжда като упадъчен. Следващият скандал е през 1979 г., когато друга картина „Балада за българина“ не е допусната до участие в изложба с обвинението, че е фашистка. Наместо да се съобрази с изискванията на режима обаче през следващата 1980 г. Зиков предлага за участие на международна младежка изложба в София картината „Обикновен социализъм“, изобразяваща хора, затворени в каменни ковчези с гравирани серийни номера върху тях. Платното , разбира се е отхвърлено, а младият художник задълго пратен в изолация, подобно на други изключителни творци като Маргарит Цанев, Николай Майсторов, Иван Георгиев – Рембранда, Иван Кирков и пр.
Людмил Веселинов: 1968-ма година ражда културата на антисистемната нормалност в България
В началото на 80-те години е принуден да се откаже от живописта и започва да се занимава с реклама. Изявява се и в областта на декоративно-монументалните изкуства. Първата му самостоятелна изложба беше организирана едва през 2020 г. и премина при изключителен интерес от публиката и медиите. Тогава беше представен и албум с произведенията на автора, съставен от изкуствоведите Людмил Веселинов и Галина Декова.
Арменка, 1979 г.
Алтернативно момиче, 1987 г.
В навечерието на своята 75-годишнина, Николай Николов-Зиков отново отваря ателието си за да представи серия от портретни изображения, сред които могат да се видят, както класически портрети, така и модерни експерименти.
Веруюто на автора е, че: „Човекът е създаден по Божия образ, затова, когато погледнете лицето на един човек – на майка си или баща си, на любимата си, на някой съсед или на продавачката в магазина, всъщност Вие виждате образа на самия Бог. Когато един художник рисува портрет, той рисува Бога...“
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар