Предизборен етюд: Новата власт

Колкото и да ни се иска, в рамките на само няколко месеца партиите не биха могли да се променят драстично - изменят се само слоганите, посланията и предизборните стратегии. Предизборната ни поредица за априлските избори, изследваща какво представляват и какво предлагат основните партии, е все още актуална.

След като по същество родният партиен пазар е същият, нека видим моментната картина, къде стоят основните партии и какви са перспективите пред тях с оглед на наближаващите избори. Основният извод е, че този път главните претенденти за власт не могат да си позволят още една беззъба кампания по инерция.

ГЕРБ се нуждаят от свежи идеи и модерен, а не ретрограден подход – кампаниите им по народняшки вече не се „продават“ успешно. Друг е въпросът, че в ролята си на партия в упадък от ГЕРБ нямат много полезни ходове, но е редно поне да намерят начин максимално да забавят падението си.

„Има такъв народ“ са абсолютно задължени да оставят пасивната си линия на поведение в миналото – тя сработваше перфектно дотук, но очакванията към тях са вече други.

А ако „Демократична България“ иска да подплати претенциите си за власт, е време да се разгърне и да „излезе“ от София, в противен случай остава просто една партия представителна само за определени социални прослойки от столицата, което не ѝ дава нужната легитимация.

Умряла ли е лисицата или се прави на умряла? (ГЕРБ)

След контроверсните промени в ръководството на партията, се очаква ГЕРБ да бъдат по-подготвени от организационна и логистична гледна точка. Доколко това би могло да компенсира за залеза на партията е спорно.

Предходните избори разбиха мита за мощта на ГЕРБ, което би могло да доведе до допълнителен отлив на гласове. За предходните избори писах, че подкрепата за ГЕРБ е фиксирана в порядъка на 700-900 хил. гласа, поради редица фактори. За изборите през юли можем да очакваме резултат, близък до долната граница или дори малко под нея. Лимитираната подкрепа за ГЕРБ означава едно –избирателната активност пак ще е ключова за тежестта на резултата им.

Въпреки всичко към момента изглежда, че ГЕРБ отново могат да са първа сила на 11 юли. Ако това се случи, ключът за развенчаването на политическата ситуация след изборите пак ще е у тях, както и първата дума.

ГЕРБ все още яростно държат лостовете на властта, клиентелистките структури и зависимости, а основните медии сътрудничат на пълни обороти –прекъсвания с цел да се излъчват пресконференциите на партията едновременно по основните телевизии, пренасищане на медийната среда с бивши министри и лица от партийния актив – това са само явните примери за тоталната хватка, която от ГЕРБ са наложили, а тя се простира на всички нива в държавата.

Срастването с властта все пак си има и своите минуси. У основните лица и активисти на партията се усеща възприятието, че без тях управление не може да има, че властта им се полага по право, а тази нагласа играе лоша шега. В крайна сметка, ГЕРБ са в състояние на свободно падане, но очевидно не го осъзнават напълно. Тяхното „прогонване“ от властта, обаче, ще отнеме повече време, отколкото се смяташе във времената на протести.

През последните два месеца периодично се насаждаше тезата, че невъзможността за сформиране на правителство рано или късно ще върне ГЕРБ на бял кон във властта, но обективно погледнато това е почти невъзможно да се случи. Конят вече не е бял, а е посивял и нелицеприятен. Да не говорим, че главният ездач е изморен, амортизиран и превърнал се в тежест за самия кон.

С други думи, Бойко Борисов вече не е полезен за собствената си партия и ѝ носи излишни негативи. В днешния динамичен свят, дори в общество с нашата политическа култура, 10 години на власт е твърде дълъг период. Най-добрият ход за Бойко Борисов, отдавна насам, е оттеглянето, но причините да не го направи са твърде комплексни и заслужават отделен анализ.

Най-точният отговор на въпроса за лисицата е, че бавно умира, но все още не си дава ясна сметка за това, усложнявайки допълнително ситуацията си.

Два крачки напред, две крачки назад („Има такъв народ“)

Изненадващият успех на „Има такъв народ“ (ИТН) през април послужи като доказателство на много потенциални гласоподаватели, че пред формацията има перспективи и тя би могла да играе важна роля в парламентарния живот. Неслучайно някои от анализаторите в следизборните студиа се бяха обединили около мнението, че един предсрочен вот ще бъде спечелен от партията на Слави Трифонов. Действителността днес обаче предполага друго. Този път пасивността и страненето от политиката не бяха така полезни – много хора очакваха повече и останаха разочаровани.

За друга голяма част от гласоподавателите на партията, аполитични по натура и гласуващи наказателно, ходовете на ИТН и медийното затъмнение около тях не представляват проблем. Все пак първото място на предстоящите избори, в което симпатизантите на партията вярват, за момента изглежда химера. По-резонно предположение е увеличение на резултата в рамките на няколко процента и сериозно скъсяване на дистанцията с ГЕРБ.

Резултатът им от априлските избори отприщи цяла вълна от тежки критики в социалните мрежи и публичното пространство. Обект бяха гласувалите за ИТН и изборът им да подкрепят „чалгата“. Гласоподавателите на партията от чужбина, макар и изцяло неправомерно, също не бяха подминати. Цялата тази вълна от хейт едва ли ще послужи да отдалечи някои избиратели, точно обратното – по-вероятно е да има консолидиращ ефект и дори да създаде допълнителна мотивация да се гласува за партията. Вече освен наказателен вот срещу политическата гласа, гласът за ИТН е и анти-елитарен – насочен срещу всички, които с лека ръка брандираха симпатизантите на Трифонов като чалгари и простаци.

Ще задуха ли вятърът на промяната от София? („Демократична България“)

Вятърът на политическата промяна неведнъж е задухвал от София, но случаят на „Демократична България“ (ДБ) е по-особен.

Ляво-либералният им профил продължава да бъде твърде столичен и трудносмилаем извън София, а високомерието на някои от представителите ѝ само задълбочава този проблем. По начало, именно за преодоляването на подобни слабости служат предизборните кампании. В крайна сметка, същите социални групи, които гласуват за ДБ в София имат солидно представителство и в основните областни градове в страната, но дали поради комуникационни грешки, липса на ресурси или специфична стратегия, ДБ не успява да ги увлече. Именно чрез една добре проведена кампания обединението би могло да достигне до тях.

За бъдещия резултат на ДБ също служи хипотезата, че избирателите са видели потенциал във формацията и виждат, че гласът им не би отишъл напразно. При тях също можем да очакваме покачване в рамките на няколко процента, но за нещо по-значимо ще можем да говорим чак след като обединението стане разпознаваемо в цялата страна – с настоящия им профил това би било трудоемка задача.

Кой ще крепи новата власт?

Най-логичният развой да имаме нова власт след изборите се крие в евентуално сътрудничество между ИТН и ДБ. Проблемът е, че за момента няма индикации сборния им резултатът да бъде достатъчен да сформират правителство. Това означава, че от фундаментално значение ще бъде съставът на партиите, които ще прескочат бариерата с малко. За тях – в следващата част на „Предизборен етюд“.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!