Днес се навършват 102 години от рождението на големия български творец Валери Петров.
„Аз съм човек на надеждата“, казваше той. Днес обръщаме поглед назад, за да си спомним за любимия на поколения автор.
Валери Петров е роден в семейството на д-р Нисим Меворах, виден адвокат, обществен деятел и дипломат, и Мария Петрова, която е преподавателка по френски.
Малко известен е фактът, че след като завършва Италианския лицей в София, той учи и хуманитарна медицина в Софийския университет. Упражнявал е съвестно лекарската професия, макар и за кратко. През 1944 г. обаче Петров взима съдбоносното решение да следва сърцето си и поеме по пътя на творчеството. Първоначално започва работа в „Радио София“, а после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател във в. „Фронтовак“. След войната е един от основателите и зам.-гл. редактор на в. „Стършел“ (1945-1962 г.).
Служил е и като лекар във военна болница и в Рилския манастир. След това отново се обръща към творческата дейност- от 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Интересен факт е и че е бил народен представител в VII Велико народно събрание.
Снимка: БГНЕС
Неговият творчески път започва едва на 15-годишна въраст, когато издава първата си поема в сп. „Ученически подем“. А първата му книга „Птици към север“ излиза под псевдонима Асен Раковски.
Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения „Нощи в планината“ в списание „Изкуство и критика“. По-късно пише поемите „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.
Освен голям български поет, той е и блестящ театрален и кино драматург. Известен е и със своите ненадминати преводи на Шекспир, Гьоте, Джани Родари, Ръдиард Киплинг и Сергей Михалков.
Любовта на „лекаря на думите“ към малки и големи проправя много и различни хоризонти, в които нашите чувства и болки да добият форма – от детското дървено конче до трагичната фигура на Крал Лир. Валери Петров е автор на много поетични книги и пиеси за деца и възрастни, сборници с пътеписи, сценарист на едни от най- известните наши игрални и анимационни филми.
Той получава и изключителната чест да бъде номиниран за Нобелова награда, както и да бъде включен в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки“.
Гениалният български автор на десетки стихове, пиеси, сценарии умира на 27 август 2014 г.
Стихове на Валери Петров вдъхват кураж на медиците
По повод 102 одишнината от неговото рождение, избрахме да почетем неговата памет с едно от най-любимите ситхотворения на поколения българи „За хвърчащите хора“:
За хвърчащите хора
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар