„Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“: Къде сбъркахме със Северна Македония?

Телевизията ми дава публичност вече 20 години, но в забързаното ѝ темпо някак си често няма място за общественозначимите въпроси, които наистина ме вълнуват. Затова в рубриката „Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“ ще обръщам специално внимание на теми, които в студиата и в интервютата едва ли ще ме попитат, а ми се струва, че има какво да кажа. Така или иначе в социалните мрежи това вече е масова практика... нека и аз стана част от нея.

Като наследник на род от Лерин (днешна Флорина) съм израснал с македонската тема, както милиони други българи. За разлика от повечето от тях обаче, аз вече над 10 години активно и постоянно работя и общувам с хора в Северна Македония на всякакво ниво. По тази причина съм изградил разбирания и концепция за бъдещите ни отношения, която се базира, не като повечето български патриоти, на представата за Македония от времето на братя Миладинови или Даме Груев, а на Северна Македония от 2021 г. 

Основното, по което моята визия се различава, е, че според мен вината за задънената улица, която сме стигнали, е колкото на отсрещната страна, толкова и на България. И не защото историческата истина не е на наша страна, а защото ние не намерихме правилен път и канали, за да я обясним вече 30 години. За хората около Вардар историческите фантасмагории, които югославските комунисти са съчинили са просто факти и те са предавани от поколение на поколение вече 3 или 4 генерации, така че автоматично са получили силата на истина.

Въпреки това, обратно на общоприетото мнение в България, македонците не гледат масово на нас с лоши очи и омраза. Като цяло е мит, че обикновеният македонец изпитва ненавист към българите. Особено сред младите поколения в Северна Македония има съвсем балансирани, дори позитивни чувства и нагласи към страната ни.

Грозните антибългарски прояви, на които станахме свидетели през последните месеци, са плод на масивна медийна атака финансирана от чужбина, чиято цел е да се нагнетява напрежение. Не бива обаче да мислим, че македонското общество в своята цялост застава зад тези радикални настроения.

Освен това в България имаме погрешни представи и липса на консенсус за това как трябва да отстояваме своето. Истинската борба е редно да се случва в самата Северна Македония, там защитата на българското е и най-трудна. Вместо това ние залагаме на патриотични слова и исторически препратки в родния ефир и публичното пространство. Лесно е да се защитава българщината в Северна Македония от София, но истински ценното е да го направиш в Скопие или в Брюксел.

Основният ни пропуск през последните три десетилетия е, че българската държава не инвестира почти нищо в поддържането и разпространението на българщината край Вардар. За разлика от нас, всичките ни балкански съседи имат по-силни лостове за влияние в Скопие.

Македонците питат къде са ваксините, обещани от „брата Бойко“

Най-добър пример за това са сърбите. Освен че те все още владеят дълбоката държава и тайните служби, реално погледнато те упражниха огромно културно влияние чрез свои медии, шоу бизнес, музика и филми през последните 30 години. Дори на сцената на политическия пиар, само преди месец ние обещахме и все още не сме дали даже 100 ваксини, а Вучич лично занесе на сръбско-македонската граница близо 5,000 с кашон. Истината е, че днес Сърбия владее сърцата на обикновените македонци точно така, както България го е правила преди 100-150 години. 

Няма да разглеждам подробно позициите на албанците и гърците, но е очевидно, че едните са същински фактор в страната, а другите държат огромен процент от бизнеса и големите компании.

Ние, от своя страна, не успяхме да установим трайно медийно присъствие и не инвестирахме нищо в електронните медии в Северна Македония. Представителите на големия български бизнес, които имат присъствие там, с малки изключения, както и българските политици, не осъзнават, че за да имаме силни позиции, се нуждаем от истинско влияние.

Скопие връща сръбския език в училищата: София - разочарована, но не и изненадана

Също така не създадохме НПО-та, които да защитават българските интереси там, нито създадохме механизми за защитата на македонците с българско самосъзнание. Инициативите за сближаване между младите поколения се броят на пръсти. Точно чрез такъв тип инициативи можехме да изградим едно културно обединение между нациите ни, което да бъде в пъти по-силно от политическото противопоставяне. При липсата на тези аспекти ние няма как ефективно да отстояваме нашата кауза в Северна Македония или да налагаме визията си над македонския народ.

Именно една дългосрочна държавна политика с институционални и медийни измерения в Северна Македония можеше да работи по решаване на най-големия проблем в двустранните ни отношения. Този проблем е, че антибългарщината се явява спойка на голяма част от македонската политика и начин на изразяване на проблемната македонска идентичност.

В случай, че бяхме подходили далновидно нямаше да се налага да се стига до ветото, което, предвид сегашната ситуация, вече се явяваше неизбежен ход. Но след като не сме инвестирали почти нищо за 30 години в Северна Македония нямаме право да предявяваме претенции, нито да се сърдим на македонците. Но това като че ли вече е вид хронична българска болест. Идеята, че без да инвестираме усилия, време или пари нещо ни се полага по презумпция и че ако нещата не се получат, вината никога не е в нас....

Борбата за българското в Северна Македония обаче не свършва нито с ветото, нито с евентуалното им приемане в евросъюза. Тази борба е редно да бъде приоритет за България, тъй като родословието на милиони от нас е пряко свързано с Македония. Битката за сърцата на хората в Северна Македония тепърва започва.

Утре очаквайте контракоментар по темата за Северна Македония и българското вето на сайта ни.