Поглед назад: Цар Борил - време на войни и борба за единство във вярата

Възстановената от братята Асен и Петър, Втора българска държава повече от десетилетие се управлява от двойка владетели. Така, когато цар Петър ІV, след убийството на цар Асен І, от Иванко през 1195 г., остава сам, бърза да го замести с по-малкия им брат Калоян. Но две години по-късно, след убийството и на Петър ІV, царят на българите вече е един. След богатото на събития царуване и след внезапната смърт на Калоян през 1207 г. , към престола на българския владетел се протягат много ръце. Налага се калояновият племенник Борил, син на сестра (с неизвестно за историята име) на Асеневци. Племенникът извършва нещо невиждано и нечувано за онова време - оженва се за вдовицата на царя - куманката Анна. Твърде е вероятно Борил, наред с инициативността и амбицията си, да е всявал и страх, защото от страна на Църквата няма реакция. И то, въпреки слуховете, че именно той е убил чичо си. Бързо е наречен узурпатор от останалите претенденти за короната. Целта на скандалния брак била да му осигури легитимация като наследник. Женитбата не отстранила претенциите на близките в семейството и царуването на Борил започнало със сътресения и загуби на територия. Брат му Стрез се обявил за независим владетел на територия в днешна Македония, а Слав, който бил син на друга сестра на Асеневци (също с неизвестно за историята име), завзел земи в Пиринско и Родопите. Братовчедите, синовете на цар Асен I, Иван Асен и Александър, се спасяват с бягство чак в Киевска Рус.

В началото на своето управление Борил се заема с уточняването на съседските отношения, демонстрирайки военна мощ. Най-важната задача била да продължи делото на цар Калоян, чиято неочаквана смърт настъпила докато българската войска обсаждала Солун. Още повече, че гърците в Серес потърсили помощ от новия български цар срещу рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, които преди няколко години, през 1204, били превзели Константинопол и основали Латинската империя. Кампанията, която цар Борил подел се оказала несполучлива. Въпреки първоначалния успех в битката при Боруй (Стара Загора) през 1208 г., само дни по-късно в полето край Пловдив, българите търпят поражение. Императорът на латинците, Анри Фландърски, предвождащ лично рицарите, се оказва по-добър военачалник и въпреки численото превъзходство на нашата войска, побеждава. Така Латинската империя присъединява към владенията си и Тракия. От ситуацията в нашата държава се възползва сръбския владетел Стефан Първовенчани, който ни напада в гръб и успява да завладее земите между Вардар и Струма. Той предоставя управлението им на Стрез, но оставя свои войски, за да си подсигури лоялността на брата на Борил. Следват още две години на сблъсъци между цар Борил и латинците, но неуспехът съпътства неотклонно военните му авантюри. През 1211 г. старите съюзници - куманите, се обръщат срещу него и той едва успява да се задържи на трона, с помощта на краля на Унгария, Андрей ІІ. Цената обаче са отстъпени наши северозападни земи и Видин.

Всичко това, като че ли не било достатъчно. Една далеч по-сериозна опасност - богомилите, идваща от вътрешността на България, заплашва съществуването на държавата. Тяхното, набиращо скорост, религиозно движение отрича властта на царя и духовенството. Тези хора обявяват материалните богатства за творение на злото, а представителите на управлението - за слуги на Дявола. Според тях: държава, цар, боляри, църква, брак са ненужни и те не ги и признават. Очевидно, ако богомилите бяха оставени свободно да се развиват и печелят последователи, това учение би могло да предизвика дълбока духовна и политическа криза. Цар Борил е принуден от обстоятелствата да вземе отношение и свиква църковен събор в Търново през 1211 г. Лично той сяда на председателския стол. Водачите на богомилите са поканени  и изслушани. Следва тяхното заклеймяване и осъждане. Клади не горят, но разпространителите и последователите на тази ерес са прогонени извън пределите на България. Благочестието и единството във вярата са възстановени, а властта утвърдена.

Снимка: Уикипедия

По нареждане на царя, се превежда, на български език от гръцки, синодик (текст, който се чете през първата неделя на Великия пост), заклеймяващ стари ереси, възникнали дотогава в обширната Византия. Прибавена е нова глава, в която се проклина и най-новото - учението на поп Богомил. По такъв начин името на българския цар остава в историята и в православната служба с този важен документ - Бориловия синодик. Допълван през годините, той е ценен не само от Църквата, но е и важен извор за историята на Второто българско царство.

В годините след събора, цар Борил се стреми към мир. Отслабен е военно и губи надежда да си върне Тракия. Успява да се помири с Анри Фландърски. В началото на 1214 г. този важен латински император се жени за доведена дъщеря на Борил (дете на Калоян), а Борил, вероятно разочарован от куманите, се развежда. Жени се повторно за племенница на Анри. Впрочем внезапната смърт на Анри, две години по-късно, се приписва на отрова. Предположения сочат сред вероятните извършители на убийството самата императрица, българка. Неприятностите, които връхлитат Борил, след смъртта на силния му съюзник, са предизвестени и очаквани. След десетилетие извън пределите на България, братята Иван Асен и Александър нахлуват в българските земи, начело на наемна войска. Столицата Търново е обсадена. Цар Борил удържа седем месеца зад стените и, но накрая е пленен, ослепен и заточен в манастир. След трагично приключилото му царуване, настъпва един от най-светлите периоди на могъщество в историята на нашата държава. На престола сяда цар Иван Асен ІІ, а границите на България отново достигат три морета.