Международен екип от изследователи разкрива, че птицечовката е най-странният бозайник на Земята - това същество носи не само гени на бозайници, но и гени на птици и влечуги.
Изследователи от университета в Копенхаген казват, че този бозайник от Австралия има цял списък с причудливи характеристики. Като начало, птицечовката снася яйца, вместо да ражда живи бебета. Въпреки че има плавници и е отличен плувец, тя има козина, която свети на UV светлина. Птицечовката може да кърми и има изключително отровни шипове по краката си.
Ако и това не е достатъчно странно за вас, ето още едно - птицечовката е един от малкото бозайници, които нямат зъби. Странностите обаче не свършват дотук - учените казват, че тези същества имат и 10 полови хромозоми в гените си, докато бозайници като хората имат само две.
Птицечовката все още пази своя древен произход
Изследването установява, че птицечовката принадлежи към древна група бозайници, наречени монотреми. Тези животни са съществували милиони години преди съвременните видове бозайници да се появят на Земята. За разлика от много видове, които губят няколко от своите праисторически гени обаче, този същество все още носи много от същите характеристики на своите предци.
„Всъщност птицечовката принадлежи към класа Mammalia. Но генетично това е смес от бозайници, птици и влечуги. Тя е запазила много от оригиналните черти на своите предци - които вероятно допринасят за успеха й в адаптирането към средата, в която живее“, казва проф. Джанг, цитиран от БГНЕС.
Нови мистерии около птицечовката
Изследователите казват, че една от най-странните характеристики на този бозайник е, че снася яйца. В същото време той все още има млечни жлези, за да храни децата си. Птицечовката обаче прави това, като „изпотява“ млякото, т. е. отделя го през кожата си, вместо да го произвежда от зърната.
Екипът разкрива и какво се е случило със зъбите на птицечовката. Въпреки че най-близките й предци наистина са имали зъби, днешната птицечовка има два израстъка, с които смачква буболечки и черупчести организми, за да се храни. Нейните гени разкриват, че видът е загубил зъбите си преди около 120 милиона години, след като четири от осемте гена, които създават зъбите, са изчезнали от генома ѝ.
Що се отнася до техните допълнителни полови хромозоми, авторите на изследването казват, че 10-те хромозоми показват, че птицечовките всъщност имат повече общо с пилетата, отколкото хората. За разлика от хората, които имат X и Y хромозома, птицечовката има пет X и пет Y ДНК молекули.
В момента птицечовката е класифицирана като защитен вид. Международният съюз за опазване на природата я смята за почти застрашена.
Добави коментар