Поглед назад: Масовата приватизация в България

На 8 януари 1996 г. в България стартира масовата приватизация, реализирана от БСП. Тогава премиер на страната е Жан Виденов, който е горещ привърженик на масовата приватизация. Това е първото голямо раздаване на държавна собственост, при което милиони българи са били ограбени. 

Българската приватизация е процес на освобождаване на държавата от собственост чрез прехвърлянето ѝ в частни ръце при прилагането на съответни приватизационни схеми. Масовата приватизация е чрез инвестиционни бонове (безналични платежни средства). За продажба са били предложени пакети акции от 1050 предприятия, в резултат на което са раздържавени активи в размер на 14.58% от общите активи на държавните предприятия или 22.08% от подлежащите на приватизация активи.

Собственици е можело да станат всички пълнолетни български граждани пожелали да участват в процеса. Те са получавали бонови книжки с номинал от 25 000 лева, или тогавашни USD 350.

Моделът, приложен в България по време на първата вълна на масова приватизация, съчетава пазарни и административни принципи и може да се определи като „смесен". Често българският вариант на масова приватизация се сравнява с чешкия, но между тях има и някои разлики, които оказват влияние върху резултатите от процеса. 

Снимка: БГНЕС

Измамата за масовата приватизация

Тя идва от там, че първоначално приватизацията е била представяна като по-социалното и по-справедливото раздържавяване, при което активите на държавата стават собственост на българските граждани. Но всъщност не самите български граждани участват в приватизацията, а приватизационните фондове, които ги привличат с обещание за големи дивиденти, които си останат само обещания. Така от близо 3 милиона участващи в масовата приватизация, или около 80%, преотстъпват акциите си на приватизационните фондове. В резултат на това те придобиват част от най-добрите промишлени предприятия на цена между една десета и една стотна от реалната им стойност. 

Още през 1995–1996 г. представители на приватизационните фондове изкупуват бонови книжки непосредствено след издаването им. Тяхната стойност е била между 5 и 20 днешни лева. 

Големите злоупотреби с доверието на вложителите стават, след като даден приватизационен фонд придобие определена държавна собственост. Фондовете съзнателно прилагат стратегии, чиято цел е да се осребри тази собственост, при което получените приходи биват прехвърляни към подставени фирми, а самият фонд бива доведен до фалит. 

Във втората вълна на масовата приватизация, стартирала през 1998 г., са участвали 1 160 000 регистрирани участници. От тях по-малко от една пета са успели да реализират своите приватизационни права. 

Резултатът

Лицата, които са получили от държавата инвестиционни бонове, но не са ги вложили нито в приватизационен фонд, нито са участвали директно в закупуване на акции от дружествата, предложени за приватизация, са ги изгубили по давност. От 30 юни 2005 г. зад боновете не стои вече нищо и те не могат да бъдат изтъргувани на фондовия пазар. Това оставя в хората усещането, че са ограбени и техните инвестиции са загубени...

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!