Къде е Иван Гешев?

Една от публичните фигури с най-фундаментална промяна в поведението през последните месеци безспорно е главният прокурор Иван Гешев. След като зае поста превърна борбата с битовата престъпност в провинцията в своя запазена марка. Това, както и акциите на прокуратурата срещу олигарси и бизнесмени, послужиха за изграждането на образ от нов тип на родната сцена.

По примера на Бойко Борисов, Иван Гешев влезе в конфронтация с президента Румен Радев, от която, може да се каже, не извлече нищо позитивно. Освен това медийното присъствие на главния прокурор бе почти равно на това на министър председателя. Всичко това доведе до политизирането на образа му, а самият той се наложи като една от основните фигури в публичното пространство - подход до известна степен нетипичен за пост от такова естество.

Главният прокурор, на когото не му минава през ума, че няма да постигне целите си

След месеците на редовно медийно присъствие и настъпателни действия, изведнъж начинът на действие на главния прокурор рязко се промени. В момента той изглежда далеч по-пасивен (поне от гледна точка на медийното отразяване). Най-логичната причина, която можем да намерим, е, че зад коренната промяна се крие идеята за намаляване на негативите върху прокуратурата, на фона на допуснатите грешки и обвиненията в задкулисни зависимости с правителството и олигарси.

Контрол на щетите

Заедно с ударното изкачване на Гешев, станахме свидетели на няколко грешки, които сериозно навредиха на имиджа на прокуратурата. Поглеждайки към събитията хронологично, можем да отчетем, че акцията срещу Васил Божков и бизнес империята му, макар правилна от морална гледна точка, не бе изпълнена по достоен за една демократична страна начин. А зад ареста и обвиненията на братя Бобокови остана усещането за властови произвол и държавен натиск срещу бизнесмени. Това само по себе си напомни за противоречивите акции от последните години срещу Арабаджиеви, Баневи, Стайков и други. Така привидно смелите, до известна степен популистки, действия срещу олигарси не доведоха до желания ефект в обществените възприятия за новия състав на прокуратурата.

Моментът, в който Иван Гешев същински „стъпи накриво“, беше нахлуването в президентството, което се яви като продължение на сагата „Росенец“ и се превърна в искрата, запалила мащабните протести от лятото. Неслучайно по тази линия, освен оставката на Бойко Борисов, в едно от основните искания на протеста се превърна и оставката на Иван Гешев. Същевременно от началото на протестите насам пък все по-често ставаме свидетели на обвинения в задкулисно управление между Борисов, Доган, Пеевски и Гешев. Тези съмнения у обществото само се засилват, имайки предвид, че действията на прокуратурата в президентството бяха насочени към кабинета на един от най-големите критици на министър председателя и управляващата коалиция.

Новата стратегия на Иван Гешев

В този ред на мисли можем да предполагаме, че чрез новия, по-тих подход, главният прокурор и екипът му целят да намалят щетите върху себе си на фона на политическата криза, упадъка на ГЕРБ и Бойко Борисов, както и обвиненията в симбиоза и задкулисни сделки между правителството, прокуратурата и дълбоката държава. С други думи, главният прокурор вероятно се опитва да се разграничи от негативите, които управляващите трупат, както и вероятно се надява частично да отшуми ефектът от допуснатите грешки и впечатленията за задкулисни договорки.

ГЕРБ предлага специален прокурор да разследва главния

Имайки предвид изключително дългия мандат на главния прокурор, пред Гешев стоят още цели шест години на поста. Мандатът му вероятно ще надживее политическия живот на ГЕРБ и Бойко Борисов. След ударното настъпление в публичния живот и последвалите грешки, както и началото на падението на ГЕРБ, за Иван Гешев и екипът му е много по-мъдро да се разграничат доколкото могат от сегашната власт и политическата криза.

Това, разбира се, не означава, че прокуратурата ще стои пасивна оттук на сетне, напротив, вероятно още след изборите ще видим Иван Гешев значително по-активен. Силовият подход от първите месеци даде смесени имиджови резултати, следователно промяната в тактиката е неизбежна. От друга страна агресивният подход на главния прокурор, на който станахме свидетели, изпраща важно послание за неговата дързост и безкомпромисност, както и заявката му да играе основна роля в политическия и обществен живот.