Българската народно банка не смята да удължи мораториума за плащанията по кредити на битови потребители и бизнеса. Това обяви управителят на централната банка Димитър Радев по време на онлайн среща с представители на Американската търговска камара в България.
По данни на БНБ кредитирането до момента остава стабилно. Радев обръща все пак специално внимание, че банките трябва да остават внимателни при идентифицирането и оценяването на рисковете, които поемат, при отпускане на заеми. Централната банка остава в готовност да приложи, ако това се налага, допълнителни мерки.
По данни на БНБ към 1 октомври банките са отсрочили кредити за 9,1 млрд. лева, което е около 15 на сто от общия размер на предоставените кредити. Отсрочените заеми за бизнеса са за 6,96 млрд. лева, а на домакинствата са разсрочени кредити на обща стойност 2,1 млрд. лева, съобщи БНТ.
Улесняват получаването на безлихвени кредити за безработни заради коронавируса
Банките обявиха мораториум върху плащането на заеми на хора и фирми пострадали от пандемията. Максималната отсрочка е до 6 месаца. В началото на лятото мораториумът беше удължен до 30 септември като кредитите могат да се отсрочват до 31 март 2021 г.
Според управителя на БНБ фактът на приемането на България в Банковия съюз през 2020 г. доказва стабилността на българския банков сектор. Показателите на страната включително капиталовата адекватност, съотношението на ликвидност и рентабилността, са по-добри от средните за Европейския съюз. Единственото изключение е равнището на необслужваните кредити – след трайно понижение през последните години, то достигна до около 6%, при средно 3% за ЕС.
Престоят в еврозоната – най-малко три години
По време на онлайн срещата е станало ясно, че най-оптимистичният вариант за приемането на България в еврозоната е 2024 г. Дотогава страната ни ще остане в т.нар. чакалня за еврозоната – валутния механизъм ЕРМ 2. В него Дания вече е 20 години, а Литва е престояла повече от 10.
Най-важният въпрос е какво трябва да бъде свършено, докато сме в ERM II, обясни управителят на БНБ. „Ние трябва напълно да изпълняваме критериите за конвергенция (т.нар. „критерии от Маастрихт“). Те изискват контрол върху инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, стабилността на валутния курс и вътрешните лихвени проценти”, каза още Радев.
България вече е в чакалнята на еврозоната
Това означава, че България трябва да поддържа инфлация от не повече от 1.5 процентни пункта над средната стойност от трите държави членки с най-ниска инфлация, бюджетен дефицит под 3% и брутен държавен дълг под 60% от БВП, стабилен валутен курс в условията на ERM II, както и номинални дългосрочни лихвени проценти до 2 процентни пункта над тези в трите държави членки с най-ниска инфлация.
Освен критериите от Маастрихт цялостният процес включва изпълнение на ангажименти както преди присъединяването към ERM II, така и след това до приемането на еврото. От БНБ са категорични, че досегашният престой на страната в чакалнята на еврозоната е бил само в плюс за България.
Добави коментар