„100 малки победи“: За значението на спорта в живота с Милен и Ади Цанови

Голяма дискусия се разрази кой именно да даде най-много акъл за тази глава в нашата книга. Аз, Ади, отстъпих, и предоставих на моят тренер и шампион да ви разкаже защо е толкова, ама толкова много важно да посрещнем с отворени обятия спорта в нашия нов начин на живот. Или по-скоро да превърнем спорта в начин на живот.

- Милене, защо правиш всичко това?
- Кое?
- Ами тези дълги плувания, дълги маратони, ходенето по състезанията…
- Какво имаш предвид? Не те разбирам?
- Ами на тези години…
- Кои години? Аз съм на 42 и половина.
- Ами, да, на тези години. Вече сме си в друга възраст.
- В коя друга възраст сме? 42! Това много или малко възраст е? Или е по-важно как се чувстваш, защото познавам хора на по 60, които правят същото като мен и Ади.
- Ами не знам. Не е ли твърде късно да се правят такива неща?
- Твърде късно е да не се правят!

Спортът има огромно значение за пълноценния живот на човека. Обикновено болните хора са хора, които не спортуват целенасочено или изобщо, които се хранят с „мъртва храна“ - била тя месна или безмесна, които не се грижат за мислите си и не почиват пълноценно.

Единствено и само спортът в едно с музиката са способни да съберат на едно място хора без оглед на пол, възраст и политически предпочитания.

Сигурни сме, че сте чували израза: „Седенето е новото тютюнопушене“. Ако не сте, ето ви възможност да го запомните. Това че не пушите, но не се и движите, все още не означава, че сте по-здрав от пушача. Обездвижването в 21 век е покъртителната истина на съвремието, която чак стряска.

Едно време прагът на училищната сграда се пристъпваше само след като си прекрачил портата на училищния двор, където има физзарядка – сутрешна гимнастика за всички ученици без оглед кой клас са. Стани, седни, стани, седни, ръцете горе, ръцете долу, ръцете встрани, ръцете събери. Тридесет минути, споделени с всички ученици и малко спорт. Тази практика бе заклеймена като проява на „социалистическата мисъл“. Грешка!

Това беше една чудесна практика за здраве, както и прегледите на всеки три месеца на всички ученици в лекарския кабинет, където ни мереха колко тежим, колко сме високи, уши, нос, гърло, стойка, дишане, зъби и др. Това бяха чудесни практики, които бяха забравени с настъпването на „свободния избор“. И изобщо не се опитваме да бъдем старомодни, използвайки така дотягащата реплика „А едно време, ако знаехте какво беше…“. Просто някои избори е по-добре да не бъдат предоставяни. В часовете по физкултура „ни скъсваха дупетата“ от тичане, упражнения на успоредки, прескачане на коза, балансиране на греда, волейбол, баскетбол и без оглед на това дали си момче или момиче. Правиш всичко. Даже имахме женски отбор по футбол.

Движението е живот. Липсата на движение кани болестите. Трябва да се движим всеки ден.

Снимка: Личен ахрив