„Пинокио“ и пътят към здравия разум

Последната италианска адаптация на „Пинокио“, която идва година преди планирания римейк на Гилермо дел Торо, представя класическата приказка на Карло Колоди в една доста по-мрачна и реалистична светлина. Режисьорът и сценарист Матео Гароне рисува една реалистична картина на селска Италия, в която съществува вариант за бягство в фантастичния свят чрез кукли, феи и пътуваща циркова трупа.

Гароне създава алегория на феодална Тоскана, където животът е труден, бедността и гладът са истински, а съдията може да ви изпрати в затвора, защото сте невинни. С тези детайли адаптацията на италианския режисьор прави нещо, което анимационната версия на Уолт Дисни от 1940 г. не успява – дава емоционален резонанс на „Пиконио“.

Историята започва с дърводелеца Джепето, изигран от Роберто Бенини, който изработва кукла, за да замести сина, който никога не е имал. Неговото говорещо творение е издълбано от дърво, но е като живо същество.

Снимка: Facebook/CineLibri

Бенини играе отдадения майстор с емоционална дълбочина, която напомня за бащината саможертва, която той показа в ролята си, спечелила му „Оскар“, в „Животът е прекрасен“. Когато творението му оживява, той с радост провъзгласява Пинокио ​​за свой син и продава дрехите от гърба си, за да му купи учебник и да го изпрати на училище.

В сценария на Гароне и Масимо Чечерини епизодичните приключения на Пинокио, изигран от Федерико Йелапи, преливат плавно едно в друго, като поставят силен акцент върху непокорния и пакостлив дух на дървената кукла. С развитието на филма свободолюбивият му дух бавно се опитомява, куклата се научава да контролира нуждата си от незабавни удоволствия и стига до фаза, в която живее, така че да е полезен на другите и най-вече – на хората, които обича.

Нито една от ролите не е пропиляна. Режисьорът е направил перфектен кастинг. Екранът е населен със забележителни лица, всяко от което разказва своя история. От нетъпеливата горила, до майчинския образ на охлюва и самият Пинокио - нахален, капризен, със сърце, което го води към безразсъдни постъпки. Героят изглежда толкова убедителен, сякаш наистина е създаден от дърво.

Снимка:Facebook/CineLibri

Естественият порив на детето към свободата обаче е лишен от предпазна мрежа. Във филма има сцени на насилие, изгаряне, обесване, удавяне, с които детската жизнена енергия на анимационната адаптация остава на заден план. Този „Пинокио“ изобилства от потенциално травмиращи картини, подобни оригиналните приказки от Братя Грим, граничещи със смъртта, но именно заради това му качество филмът може да привлече зрители от смесени възрастови групи.

"Този филм е не само за деца, той може да бъде гледан и от родителите“ – каза Роберто Бенини. Възрастните действително, ако искат, биха открили и други, актуални за съвремието ни знаци: безстрашното хвърляне в морето, прекосяването му с цената на тежки изпитания, изнесените на брега уморени тела, събирането на разделените родители и деца – всичко това напомня за драмата на мигрантите. "Пинокио“ е нашата история, на какво сме готови, за да оцелеем, борбата вътре в нас с изкушението, стремежът ни към щастието“ – обясни Роберто Бенини. 

Гароне е смесил реалистичната обстановка на лишения и безпаричие, каквато предполагаме, че е била атмосферата в Италия в началото на XIX век, с приказната фантазия, използвайки хибриди между животни и хора. Идентично с "Алиса в страната на чудесата" в "Пинокио" може да се видят сюрреалистични кръстоски между хора и животни, някои от които представляват съвестта на главния герой, а други са там, за да го измамят.

В края обаче магията надделява и въпреки множеството лица от средиземномерските села, които са там да ни напомнят за тежките времена, в които хората са живеели, "Пинокио" запазва моралната нишка на старата школа и си остава една предупредителна приказка за малките деца по света.

"Пинокио" е част от програмата на кино-литературния фестивал "CineLibri" и до 8 ноември има прожекции във Френския институт, кино "Влайкова", Евросинема, Културен център G8 и кино "Одеон".