Още в началото да уточним – аналогията не е буквална. Нито управляващите притежават грацията на котки, нито протестиращите са с дребни и плашливи сърчица, като мишлета.
Но в надиграването между тези два все по-остро враждуващи напоследък лагера се разпознават някои черти от прословутата игра между хищника и гризача, влязла в народния език като устойчив израз.
Котката
Властта у нас наистина е заприличала на добре охранена, мързелива и поизглупяла от самодоволство домашна котка, разглезена и свикнала да бъде обслужвана донемайкъде, която обаче все още драска и съска, когато бъде настъпана по опашката.
Напоследък на тази котка ѝ се наложи да си припомни някои от своите хищнически инстинкти, след като беше сериозно притисната в ъгъла, заради пакостите, които върши. Така, както отдавна не е била.
Като премина първоначалният шок, който изпита от неочакваната енергия на атаките срещу нея, тя започна да се мобилизира посвоему и да отговаря на удара с удар със завиден котешки инат.
Както и да демонстрира надменна липса на каквото и да било намерение да отстъпи паничката си на друго животно.
Мишката
Разбира се, бих си позволил да сравня протестиращите с мишки единствено спрямо описания котарачи статут на управляващите. Те са многобройни и разнородни по разбирания и намерения създания, общото между които е, че им е дошло до гуша от самодоволството на алфа-хищника на двора. Особено в толкова разграден такъв, какъвто представлява нашата държава. Котката е започнала да го контролира и управлява безогледно, изцяло в свой интерес и все по-малко съобразявайки се с правата на всяка една отделна мишка, че даже и на цели групи от мишки.
Когато е сита, тя се държи така, все едно те изобщо не съществуват, а в моментите, в които я обзема глад, е в състояние да се саморазправи с всеки попаднал пред очите ѝ гризач за секунди. И после да се прави пред останалите, че не се е случило нищо.
На мишките обаче видимо вече им е писнало от поведението на котката. И са твърдо решени да сменят правилата на играта помежду им.
Играта
Какво представлява обичайната игра между котка и мишка? Една дълга церемония от взаимно дебнене. Котката дебне мишката, за да я хване в крачка, а мишката дебне котката, за да я избегне.
Поради несъразмерната им сила и възможности, котката все в един момент хваща мишката натясно и започва да я омаломощава – побутва я с лапа без нокти, после се прави, че я пуска, мишката побягва, но с лек скок хищникът отново е при нея и я побутва в другата посока. Понякога и ноктите се показват и влизат в употреба за по-сериозно сплашване на подгонения гризач.
Сега обаче играта започна да придобива други форми и размери. Изведнъж множество мишки взеха да се събират накуп и да демонстрират груповата си сила си пред котката. Самата тя на моменти видимо изпада в паника, несвикнала да бъде притискана така от множеството и се чуди какво да направи. В резлултат на това измисля някои направо асбурдни неща, за да шикалкави.
Обичайното дебнене вече започва да не върши работа, защото мишките отказват да бягат и да се крият, а стават все по-настъпателни. Те искат котката да спре да се държи по самодоволния си котешки начин, но честно казано не вярват, че изобщо е способна да го направи. По-скоро са склонни да предизвикат смяната на тази котка с друга, като я компрометират до крайна степен пред стопаните ѝ, надявайки се поне в началото новата да бъде по-внимателна и склонна да се съобразява с тях. Дали това е възможно никой не знае, но така или иначе според мишките няма друг начин да се разбере, освен да се пробва. Тази котка е минала всякакви граници и е напълно непоносима за все по-голяма част от мишките.
Плъховете
Изплашена от необратимостта на този процес, котката може тайно да извика за свои съюзници плъховете. Те са тъмни групички от необуздани гризачи, които само привидно приличат на мишките, най-вече като се смесят в една тълпа с тях.
Плъховете обаче мразят всички – и мишките, и котката. Те застават на нечия страна срещу определени обещания, но са непредвидим и непостоянен съюзник.
Понякога нещата могат да бъдат изпуснати от контрол и плъховете да си позволят да нападнат с хвърлени предмети и бомби котката, а тя от своя страна, загубила присъствие на духа, да започне наред да налага с най-наострените си нокти всичко, което се изпречи пред очите ѝ. И множество мишки, решили мирно да изразят несъгласието си с методите на котката, да пострадат.
Разбира се винаги остава съмнението, че цялата тази дандания и истерия е предварително уговорена между плъховете и котката. И дори и да не е било така, начинът, по който тя е оставила да се стече ситуацията предизвикват силно недоверие към нея.
Тя така или иначе е сериозно компрометирана и вече не може да ѝ се вярва за нищо.
Играта май вече не е просто игра
След всичко казано е ясно едно – играта на котка и мишка вече не е просто игра. Нещо с толкова неясни правила и с изблици на неоправдано насилие няма как да бъде определено с понятие от сферата на забавленията.
Ако котката допусне тази не-игра да загрубее още повече, неминуемо впоследствие ще съжалява. Колкото и да упорства, както и да го върти и суче, рано или късно ще дойде момент, в който ще ѝ се наложи да отговаря за действията си пред стопаните.
И тогава колкото повече е нарушавала правилата, толкова по-тежки ще са пораженията върху репутацията ѝ и бъдещето ѝ като домашна котка.
Защото има не е един и два случая в историята, в които подобни котки приключват изхвърлени на улицата. Сред плъховете.
Добави коментар