В края на юли Българска асоциация на музикалните продуценти стана Национална ISRC агенция и официален доставчик на уникалните ISRC кодове за България. Това е стратегическа стъпка напред за цялата музикална гилдия в България, която ще улесни монетизацията на цялото българско музикално съдържание в дигитална среда.
Какво всъщност представлява ISRC кодът, как се извършва регистрацията му и защо това е "спасителният остров" за музикалната индустрия в условията на пандемията от коронавирус. Отговорите на тези въпроси TOPNOVINI.BG потърси от изпълнителния директор на БАМП Ина Килева.
Снимка: БГНЕС
Какво е ISRC код?
ISRC е международен стандартен код от 12 знака – букви и цифри, чрез който всеки аудио или видео запис „живее“ и може да бъде идентифициран в дигиталните платформи като Spotify, Tidal, Apple Music и YouTube, например, както и при използване от телевизии, радиостанции и техните онлайн версии,
„След като подписахме договор с Международната федерация на звукозаписната индустрия – IFPI, която е гарант за използването на кода по света, БАМП е вече организацията, която регистрира и предоставя ISRC на българските продуценти на музика. По смисъла на закона това са физически и юридически лица, които финансират и организират създаването на звукозаписи и/или музикално видео.
На интернет страницата на БАМП предоставихме в български превод цялата полезна информация за този код и неговото значение за успешния бизнес на музикалните продуценти в България. Това е нашият малък, но много навременен принос към процеса на цивилизоване на българския музикален пазар. Надяваме се новата роля на БАМП да улесни музикалната гилдия и да даде нов тласък на дигитализацията на българската музика, която до момента е крайно несистемна и недостатъчна.“
Лесно ли се регистрира ISRC?
Регистрацията на ISRC се извършва на интернет страницата на сдружението и е напълно безплатна, осъществима е с няколко клика, а кодът се предоставя на продуцентите в рамките на 24 часа. БАМП скъси процедурата по придобиване на уникалния продуцентски код, направи я много по-лесна, по-разбираема и достъпна за огромен брой самопродуциращи се български артисти, които до момента трудно се ориентираха по темата и така пропускаха сериозни бизнес възможности, свързани преди всичко с дигитализацията на техните записи. Разбира се, след получаване на своя личен продуцентски код, всеки трябва да положи известно административно усилие и да подреди своя репертоар от записи в таблица, чиито реквизити БАМП посочва в своя обяснителен имейл като част от регистрационната процедура. Но това е усилие, което многократно се отплаща!
Снимка: Pixabay
Модерната музикална индустрия и COVID-19
На този фон и при проблемните клубни участия в ситуацията на COVID-19, дигиталното ползване е спасителният остров. Надявам се, възможностите за допълнителни дигитални приходи да направят българските продуценти по-активи по отношение дигитализацията на техен репертоар! Едно качване на запис в Spotify не гарантира автоматично паричен поток, но дава шанс за излизане на нови пазари, дава надежда за нови фенове, за повече стриймове и така – за нови приходи. В ситуация на COVID-19 стрийминг платформата утрои своята стойност и доближи $ 50 млрд. пазарна капитализация! А в средата на юли Spotify реализира нова експанзия и стъпи в Русия и 12 нови пазара, покривайки широк диапазон от 92 пазара на потребление по цял свят.
Навсякъде по света индустрията и музикалната гилдия понесоха тежки последици от пандемията и социалната изолация. И тук не става дума само за концертите, фестивалите и спрените турнета. Става дума за затворените магазини и молове, за драматичния спад в продажбите и доставките на физически носители, за спада в продукцията на нови реклами, нови филми и всякаква друга творческа продукция. Става дума за отложените нови релийзи на сингли и албуми, за проблемите в снимането на нови музикални видеоклипове и не на последно място – за блокирането работата на цели икономически сектори, които плащат за музика, включително чрез системата за колективно управление на права – хотели, ресторанти, барове, кафенета, дискотеки, спа- и фитнес салони и много други обекти, за които музиката е важна.
Дори големите музикални компании, т.нар. мейджъри са в криза пред второто тримесечие на 2020, изцяло доминирано от пандемията. Физическите продажби в цял свят са в отрицателния сегмент, с изключение приходите от винила, които нарастват с близо 11% ръст спрямо аналогичния период на 2019. Това е тенденцията и у нас. Въпреки че през последните няколко години в България се отбелязваше известен ръст при физическите продажби, като национална особеност на нашия пазар (поради традиционните потребителски нагласи, достъпните цени и спада на физическото пиратство), пандемията изпрати това изключение в миналото. Обяснимо, синхронизациите в реклами и филми през първото шестмесечие на 2020 също вървят надолу по света и у нас.
Добави коментар