Пореден опит за законово регламентиране на жестовия език. Министерството на образованието публикува за обществено обсъждане проектозакон за българския жестов език, с който ще бъде признат като самостоятелен. В световен мащаб не съществува универсален език на знаците, затова всеки жестов език притежава собствени граматика и синтаксис. В България има речник на жестовия език с около 5 хил. жеста за думи, издаден от Съюза на глухите.
За узаконяване на жестовия език се заговори през юни 2017 г. Депутатите от БСП внесоха проектозакон, който управляващите отхвърлиха. Въпреки критиките към текстовете, в общественото пространство като основна се оформи тезата, че има нужда този език да се регламентира. От образователното министерство анонсираха, че се работи по закон през март 2019 г., когато зам.-министър беше Деница Сачева. Година по-късно в епидемичната обстановка в страната заради разпространението на коронавируса се обърна повече внимание на жестовия език, брифингите на правителството бяха с превод, включиха го и националните телевизии. През юни премиерът Бойко Борисов обеща да се вмени законово задължение за жестомимичен превод на новините поне веднъж на ден.
Проектът на МОН предвижда на глухите и сляпо-глухите хора да се предоставя безвъзмездна преводаческа услуга до 120 часа годишно, каквато е практиката в редица страни от ЕС. Сега безплатният превод е само до 10 часа, което е недостатъчно, за да гарантира пълноценно информиране и комуникация.
Снимка: CanStockPhoto
За глухите и сляпо-глухите деца в училищата ще се въведе специален учебен предмет- „български жестов език“, а в детските градини специално образователно направление. Децата ще се обучават от учители, завършили „Педагогика“ или „Българска филология“. Ще има възможност и за придобиване на професионална квалификация „учител по български жестов език“, а висшите училища ще трябва да осигурят условия за подготовка на такива специалисти. Глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти ще имат право на до 60 часа допълнително ползване на преводачески услуги на семестър.
До края на 2022 г. ще трябва да се осигурят условия за административно обслужване на глухите и сляпо-глухите хора. Предвижда се да има и преводаческа услуга при оказване на спешна медицинска помощ и хоспитализиране в болнични заведения, за което ще се издаде наредба от социалния министър.
Жестовият език ще влезе и в новинарските и актуално-публицистичните предавания. Законът ще изисква предавания с превод да се излъчват поне веднъж на денонощие, задължително в пояса от 19.00 до 22.00 часа.
След общественото обсъждане, законът ще влезе за разглеждане в Народното събрание и в парламентарните комисии. Засега е заложено да влезе в сила от догодина.
Добави коментар