Като „грешна интерпретация на това, което се случва в Европа“, определи надеждите на премиера за бързо приключване на Европейския съвет Зинаида Златанова - експерт по европейските въпроси, бивш ръководител на представителството на Европейската комисия в София и бивш вицепремиер по европейските фондове.
Пред БНР тя заяви, че това „показва голямото неразбиране, което се шири в българското правителство“ по темата, защото: „Нямаше как да имаме такива очаквания - да се реши за един ден на всичко, което стои на масата в момента. Предполагам, че премиерът не си е чел brief-а, който са му приготвили ресорните министерства”.
"Няколко са причините да не може да се стигне до бързо решение за разпределяне на парите за възстановяване от коронавирусната криза", уточни тя.
„Едната от тях и самия размер на сделката, която се договаря. В момента държавните и правителствени ръководители гледат както обичайния 7-годишен бюджет, който трябва да се приеме до 2027 година, който стоеше на масата още преди коронакризата, така и пакета за възстановяване от коронакризата, който трябва да се приеме в допълнение на обичайния 7-годишен бюджет. Около 2 трилиона е цялата сума. Когато говорим за такива суми и за такива обстоятелства, в които се намираме, няма как да бъде взето бързо решение! Не се бавят европейските лидери, напротив, много активно преговарят и почти не спят. Просто ситуацията е такава, че налага по-дълги преговори. Междувпрочем, това е най-дългият Съвет от 20 години насам“, заяви бившият вицепремиер.
„Този инструмент предполага баланс между грантове и заеми, които държавите-членки ще получат, за да може икономиките им да се възстановят по-бързо. Първоначалното предложение на ЕК беше за 500 милиарда грантове и 250 милиарда в заеми в този пакет. Това беше неприемливо за така наречените „пестеливи държави“. Обърнете внимание, че всички те са нетни вносители в бюджета на ЕС, тоест те са тези държави, от които основно се очаква тези пари да бъдат гарантирани. Това съотношение беше основното, с което те не бяха съгласни", коментира Плана за възстановяване Златанова.
"Фактът, че се договарят вече средства, които ЕС ще взима на заем от пазарите в правосубектността си на Европейски съюз, а не като отделни държави, е огромен пробив. В самото начало по-пестеливите държави, нетните платци, с изключение на Германия, бяха категорично изобщо против идеята да се вземат назаем средства, които, популярно казано, да вземем всички общо, а след това да се харчат в отделните правителства. Според тях това е огромен компромис“, допълни тя.
Оптималният размер, според „пестеливите“, е грантовете да се намалят до ½ от целия инструмент по възстановяване, обясни Златанова: „375 млрд. в грантове и 375 млрд. в заеми – това е тяхната цел. В момента, от тази сутрин, предложението на председателя на Европейския съвет, е за 390 милиарда в грантове. Значи, на този етап, грантовете са намалени с 22%. Ще видим как ще продължат преговорите“.
Предлага се намаляване на грантовете с 50 мрлд. евро за сметка на заемите, заяви Борисов от Брюксел
"Когато бъдат уточнени сумите предстои въпросът за условията, при които ще се отпускат тези грантове. Това е много важен въпрос, където пестеливите нетни платци също са изключително безкомпромисни. Те ще искат много сериозен мониторинг по въпросите на върховенството на закона“, допълни тя.
Експертът коментира, че не е ясно с какъв мандат от правителството премиерът Борисов е отишъл на Съвета. Тя подчерта, че той не се и отчита след заседанията му за това доколко е изпълнил мандата си и „докъде е отишъл“.
Относно разногласията Борисов – Рюте и коментарите от правителствената пресслужба, че такива няма Златанова заяви: „В държавите, които във вътрешен план имат въпроси и проблеми с върховенството на закона, е много често срещана тази защитна позиция. Например премиерът на Унгария съвсем гласно и пред камерите разкритикува г-н Рюте, че няма никакво основание да му се бърка във вътрешните работи… Холандия е била изключително последователна в настояванията си, в годините назад, че върховенството на закона е първата ценност, върху която се гради изобщо Европейският съюз. Не виждам никакъв начин в преговорите днес, и ако се проточат и в следващите дни, господин Рюте да отстъпи от това си настояване, защото проблемите с върховенството на закона, за съжаление, в последните години не намаляват, а обхващат все повече и повече държави“.
Разделението в ЕС е достигнало своя пик, твърди Милен Керемедчиев
"За всичко, което се случва у нас, моментално се пише в чуждата преса. Отразен е абсолютно всеки корупционен скандал, включително последните", подчерта Златанова.
„Когато до името ти слагат „забъркан в корупционен скандал“ или до името на държавата ни слагат „най-бедната и корумпираната“, много е трудно да преговаряш за каквото и да било със своите партньори, за съжаление. Имиджът на страната ни „много трудно може да бъде поправен в годините напред“, каза още тя и заяви по отношение на кандидатстването на България за еврозоната, че: „Господин Борисов няма история на успехи в преговорите с Брюксел“.
Златанова даде за пример преговорите за пакета „Мобилност“, а относно преговорите за влизането в ERM – II заяви: „Не бяха добре проведени по простата причина, че в момента ние търпим всички задължения, изпълняваме задължения, но, така да се каже, позитивите и плюсовете ще дойдат, едва когато ние ефективно се присъединим към еврозоната и въведем еврото, което може да се отложи с 10 години… Всичко, което България получава като плюсове от членството си, се дължи повече на Европейската комисия и самия Брюксел, отколкото на нашето правителство, за съжаление“.
Бившият вицепремиер се надява резултат от преговорите в Европейския съвет за размера на средствата да има до края на деня. Според нея „пестеливите държави“ биха били доволни, ако размерът на грантовете бъде намален с 25%. След това ще продължат преговорите по условията.
Добави коментар