Пандемията от коронавирус нанесе „бърз и масов шок“, който предизвика най-широкия срив на световната икономика от 1870 г. въпреки безпрецедентната държавна подкрепа. Тази кратка констатация на Световната банка дава много точна представа за мащабите на щетите, които Covid-19 нанесе върху световната икономика.
Ограничено търсене на стоки и услуги, недостатъчни финансови средства, страх от заразяване - всичко това води до свиване в потреблението и поръчките и носи сериозни загуби за бизнеса, който на свой ред пести от разходи като съкращава служители.
С 1,5 млн. нови безработни само през последната седмица и общо над 47 млн. от началото на пандемията, САЩ се изправя пред най-сериозното икономическо изпитание от Голямата депресия насам. Пикът на безработица там беше в средата на март, когато само за 7 дни 6,9 млн. души останаха без работа. Положителната тенденция от последните седмици обаче съвсем не означава, че изходът от кризата е близо. Напротив, броят на заболелите в САЩ продължава да расте, което оказва негативно влияние на много бизнеси, а специалисти прогнозират, че ще отнемат години на икономиката да се възстанови.
Макар и с доста по-добри показатели, ситуацията в Европа никак не е розова. Данните на Евростат показват, че през март обемът на предлаганите услуги в съюза се е свил с 11.3% спрямо предходния месец. Най-сериозна промяна се наблюдава по отношение на посещенията в хотели и ресторанти, където има спад от 48.5%. Сред другите засегнати сфери са административните услуги (спад с 8.4%), транспорт (спад със 7.2%), професионални и легални услуги (спад с 4,6%) и комуникация (понижение с 2.3%).
На този фон през април коефициентът на безработица в Европейския съюз нараства до 6,6%. Това означава, че през месеца без работа са останали малко над 14 млн. души, което е с близо 400 хил. повече от предходния месец.
Ръст се забелязва и в дела на младежката безработица - от 14,6% през март до 15,4% през април, което означава, че 2,8 млн. от младежите под 25 г. в ЕС са без работа.
Бумерангът, наречен социални мерки
Голяма част от европейските страни предприеха социални мерки, с които временно да запазят работните места на национално ниво. Повечето от тях обаче са с краткосрочен хоризонт и няма да решат проблема, а само ще го отложат с няколко месеца, коментират експерти.
Така проблемът с безработицата в Европа в момента може и да не изглежда толкова сериозен, но заплашва след няколко месеца да се завърне като бумеранг и да нанесе сериозен удар по европейската икономика.
Само преди дни от застрахователната компания Allianz посочиха, че в момента 45 млн. работни места в петте най-големи европейски икономики са включени в национални схеми за подпомагане на заетостта и използваха термина "Зомби работни места". От компанията предупредиха, че 9 млн. или 20% от тях, са изправени пред повишен риск да станат безработни през 2021 г. поради слабото възстановяване.
Ето защо те призоваха лидерите в ЕС да заложат на възстановителни мерки с хоризонт поне до средата на следващата година и препоръчаха да се пристъпи и към други инициативи като активни политики за пазара на труда.
Повече българи в България
Един от най-засегнатите от Covid-19 са мигрантите, като Международната организация на труда изчислява, че милиони са загубили работата си в резултат на пандемията и се връщат по родните си места.
Там обаче ситуацията не е по-различна и те отново са изправени пред безработица. Организацията апелира правителствата да реинтегрират завръщащите се в националните пазари на труда.
Подобна вълна от завръщащи се у нас българи от чужбина наблюдавахме в началото на пандемията, но този процес не спира и до днес. Само преди дни стана ясно, че няколко българи, работещи в пламнала с коронавирус кланица в Германия, са се завърнали по родните си места.
На този фон социалният министър обяви, че след обявяването на извънредното положение у нас в Агенцията по заетостта не са получавани заявки за работни места от координатори или работодатели за набиране на сезонни работници в Европейския съюз. В същото време от началото на годината до края на април 3024 граждани са прекратили регистрацията си в бюрата по труда, за да работят в ЕС.
Постепенно ограниченията за работа в чужбина падат, защото евтината работна ръка остава търсена особено в момент на криза, но посредници споделят, че цари абсолютна несигурност заради непредвидимостта на редица фактори.
Не бързайте да се радвате, че най-накрая българите зад граница са се завърнали обратно у нас - вероятно още щом се нормализира обстановката на запад, ще стегнат куфарите.
Добави коментар