На 28 юни се навършват 166 години от рождението на Иван Андонов Савов - революционер, журналист, политик, участник в Старозагорското и Априлското въстания и един от организаторите на Съединението.
Роден е през 1854 година в чирпанското село Мурсалково. Сам пише, че житейският му път започва на нивата посред жетва. Учи в родното си село, след което продължава образованието си в Чирпан и Пловдив.
Едва на 18-годишна възраст Иван Андонов става революционер. Работил като учител, когато става член на Чирпанския частен революционен комитет. Заедно със Стефан Стамболов участва в Старозагорското въстание, а през 1876 г. и в Априлското.
Покрай революционната си дейност се е виждал с Левски и Ботев. Точно тогава обаче е заловен от турците. Осъден е на смърт от турските власти. Впоследствие смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор. Прекарва две тежки години в затворите на Пловдив, Одрин и Цариград.
Иван Андонов е сред малкото български затворници, доживели амнистията от пролетта на 1878 г. и видяли свободна България след подписването на Сан-Стефанския мирен договор.
След Берлинския конгрес Андонов е в челните редици на комитетите "Единство", целящи обединение на разпокъсаните български земи. Избран за апостол-организатор на Пловдивския комитет, след което започва активна агитационна дейност.
На 10 февруари 1885 г. в дома на Андонов в Пловдив се основава Български таен централен революционен комитет, в който той е избран за секретар, а председател става Захарий Стоянов. Двамата повеждат решителна борба за съединението на Източна Румелия с Княжество България.
След Съединението той запазва приятелството и идейната си близост със Захарий Стоянов, благодарение на който става журналист. Основава и издава три вестника - „Пловдивски куриер“ (1890г.), „Малък вестник“ (1892г.) и „6 септемврий“ (1908г.).
През лятото на 1886 г. Андонов е назначен за съдебен следовател в Пловдивския окръжен съд. Той е избран и за член на Централното бюро на Либералната партия, с което се поставя началото на неговата политическа дейност.
Бил е депутат в Третото и Четвъртото Велико Народно събрание, а после и в Петото и Шестото обикновени народни събрания. В някое от тях е бил и заместник-председател на парламента. Оглавявал е Народнолибералната партия в Пловдив.
Когато Стефан Стамболов е убит на 3 юли 1895 г., Иван Андонов напуска България, тъй като животът му е бил застрашен. Връща се в родината, когато вълната на преврата затихва.
След като приключва с Народното събрание през 1907 г., революционерът продължава адвокатската си практика в Пловдив.
В последните години от живота си, Андонов ослепява заради диабет. Диктува разкази за своята младост, за срещите си с Васил Левски, Христо Ботев, приятелството си със Захари Стоянов и Стефан Стамболов, както и за въстанията. Те се отпечатват под заглавието „Из спомените ми от турско време“ в две части и „Съединението“.
На 18 декември 1937 г на 83-годишна възраст Иван Андонов умира.
Добави коментар