26 април 1986 г., 1 ч. 23 минути и 58 секунди – серия от взривове разрушава реактора и зданието на IV енергоблок на Чернобилската АЕЦ и причинява най-голямата технологична катастрофа на XX век.
"С Чернобил човекът посегна на всичко, на целия божествен свят, прекрои Земята на Колумб и ликвидира усещането за безкрайността й, промени представата за пространство – на четвъртото денонощие радиоактивните облаци се носеха над Африка и Китай" - из "Чернобилска молитва".
Аварията
На 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Тестът започва в 01:23:04 с изключването на захранването на турбината, а целта е да се включат резервните дизелови генератори. Следва забавяне от 40 – 45 секунди, което поражда риск от прегряване на реактора. С намаляването на потока вода, охлаждащ реактора, се създава голямо количество пара под налягане, която кара 350-килограмовите канали на реактора да заподскачат.
По това време мощността вече расте неконтролируемо. Операторите решават да спрат реактора като нареждат аварийно ръчно спиране, което означава бързо и пълно вкарване на управляващите реакцията пръти в зоната на реактора. Графитните върхове на прътите временно изместват охладителя, поради което тези действия на практика ускоряват реакцията и нагряването на реактора. В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голям взрив, съпроводен от изгаряне на водород от охладителя.
Експлодиралият четвърти блок на Чернобилската АЕЦ няколко часа след аварията, снимка: Уикипедия
Този взрив изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ над 1000 тона, разкъсва охладителните тръби и разрушава част от покрива. В разрушената активна зона навлиза въздух, който реагира с ядреното гориво, при което към 01:24 настъпва втори още по-силен взрив. Корпусът на четвърти блок е разрушен, а в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит, както и други компоненти от активната зона на реактора. Избухва пожар.
Две минути след взрива и активирането на пожарната аларма пристигат първите пожарникари. В гасенето на пожара участват общо 69 души от военизираните пожарни части на централата. Те нямат никаква защита, тъй като наличието на радиация е установено едва в 3:30 часа през нощта. Към 2:00 часа пожарникарите вече имат „радиационен загар“ и повръщат. Помощ им е оказвана на място. Свидетели от пожарникарите (които по-късно умират) споменават, че по време на потушаването на пожара изпитват метален вкус и боцкане по лицето. Пожарникарите успяват да спрат огъня от разпространение към трети енергоблок. Към 6:35 пожарът е напълно изгасен, но горивото в избухналия реактор продължава да тлее. На следващия ден вертолети изсипват над 5000 тона пясък, глина, олово и борна киселина върху тлеещия реактор.
Вертолет оценява щетите след аварията, снимка: Уикипедия
Последици
Веднага след избухването на аварията са приети в болница 213 души, от които умират 31. 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и спасители, които се опитват да овладеят аварията, неуведомени за опасността от радиоактивния дим. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, а жителите на Припят са осведомени за аварията едва на другия ден. Евакуацията на града започва с автобуси от 14:00 часа на 27 април.
Десет дни след аварията е установена забранена зона в радиус от 30 km около централата и започва евакуация на населението в нея. Над 600 000 запасняци, военни и граждани работят по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи в опасната зона през първите 6 месеца. По време на работите по разчистването се използват дистанционно управляеми машини, които да преместват най-радиоактивните остатъци, но те търпят неизправности под тежките условия.
Войник от запаса изчиства излизащо от зоната МПС, снимка: Уикипедия
Битката за овладяването на аварията и предпазването от появата на втори взрив, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят Припят, е струвала на СССР 18 милиарда тогавашни американски долара. Последиците за хората обаче са далеч по-жестоки. В резултат на радиацията десетки хиляди души се разболяват от рак и в последствие умират, а много получават трайни увреждания.
От радиационното замърсяване най-тежко е поразен Беларус, следван от Украйна и Русия. В България са замърсени 4,3% (4800 km2) от територията. Разпространението на радиоактивните прахове зависи от метеорологичните условия и голяма част от тях падат из места с голяма надморска височина (като Алпите). Поради високата концентрация на радиация около централата след аварията, гората в околността придобива червен цвят и умира, поради което тя е наречена „Червената гора“. Някои животни също загиват или спират да се размножават.
Добави коментар