Какъв туристически сезон да очакваме (ИНФОГРАФИКА)

Сянката на коронавируса надвисна и над туризма. "Трудно ми е да прогнозирам как ще се развие и дали изобщо ще има летен туристически сезон", каза миналата седмица министърът на туризма Николина Ангелкова по време на заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм. Ще има ли летен туристически сезон, ще има ли съкращения и фалити в бранша и трябва ли държавата да помогне?

По темата TOPNOVINI.BG потърси Петко Сивчев, управител на фирма за входящ туризъм от Чехия и Словакия, а също така и на хотелска верига с 1 000 легла на юг от Бургас и хотел в Банско.

Какви са очакванията ви за летния туристически сезон?

Този въпрос вълнува хиляди хора, свързани с туристическата индустрия. Моето мнение е, че спад със сигурност ще има. В проценти ми е трудно да прогнозирам. Оптимист съм. За момента смятам, че строгите мерки, взети от правителството, ще дадат правилен резултат и се надявам до края на април или най-късно средата на май пандемията да бъде към своя край. Ако това се случи, сезон ще има. Няма да е такъв, какъвто сме свикнали да виждаме, но с колко ще е по-слаб е твърде ранно да дам конкретна цифра.

Предвиждате ли съкращения на служители и ако да колко?

За съжаление съкращения на служители ще има. Броят им ще зависи от това кога ще започне сезона и за какъв туристопоток ще отворим. При нас е от изключителна важност хората, с които работим. Без служители ние не можем да предоставим услугата, за която клиентът си е платил. Зимният сезон приключи с месец по-ранно. Хиляди хора останаха без работа доста по-ранно от предвиденото.  

Има ли отменени ранни резервации? От кои държави?

В момента всички се стараем да запазим резервациите, които бяха направени при ранните записвания. Пътят на плащане на ранните записвания е много дълъг и възстановяването на средства  на клиентите от туроператора е много трудно. Ще дам пример. Вие си плащате капаро по ранно записване. Цената е с голям процент намаление. Основната цел е клиентът да почива на най-добрата цена, а хотелиерът да има някаква сигурност. Той използва парите за издръжката си през неактивния сезон - заплати, охрана, ремонти и други неща, свързани с експлоатацията на базата. Туроператорът е един посредник между хотел, клиент, самолетна компания и други доставчици. Силно се надявам да няма голям брой отменени ранни резервации. При нашите партньори от Европа не се наблюдават тенденция за масова отмяна на резервации. Има, но не са много за момента.

Отменят ли българите резервации, въпреки че сме свикнали да планираме почивката си в посления момент?

Няма разлика. Всички се притесняваме от неясното бъдеще, още повече когато сме дали пари за нещо, което предстои. Парите на клиентите със сигурност ще бъдат предоставени за услуга, за която са платили. Ние също както други колеги ще дадем възможност клиентите да ползват ваучер за срок до края на 2021 г.

Апелирам за търпение и се надявам, че въпреки всичко след няколко месеца ще имаме възможност да се насладим на желаната от нас почивка.

От кои държави все пак очаквате да дойдат туристи?

Вярвам, че за България традиционните пазари ще останат същите - Средна и Западна Европа. Надявам се да успеем да запазим и туристите от Русия. Но засега броят на пристигащи за този сезон е твърде неясен.

Ще има ли фалити в бранша?

Това е нещо, от което никой не е застрахован. През 2019 г. видяхме как най-големият в света туроператор фалира. Нядявам се, че ако се вземат навременни финансови мерки и малко помощ от държавата, няма да стигне до фалити. Хотели и хотелски вериги не вярвам, че са застрашени към момента, тъй като от тази ситуация са изминали едва две седмици. Но ако това продължи до края на юни, то тогава може да се говори за фалити. Всичко зависи от това как ще продължи тази криза с вируса в Западна, Средна Европа, както и в Русия. Защото ако при нас всичко отмине до края на май, а в страните на наши партньори се случи по-късно, то ситуацията остава същатата - кризисна.

Трябва ли държавата да помогне и как?

Преди дни властите във Виена обявиха, че създават „кризисен корона-фонд“ на стойност 42 млрд. евро, който ще покрива мостови заеми и кредитни гаранции за заздравяване на ликвидността на компаниите. Ще бъде осигурена и помощ за намаляване на работното време на служителите и за отлагане на плащането на данъци. Полша дава 52 млрд. евро, Гърция помага с 800 евро на служител, пострадал от епидемията.

Нашето правителство взе мерки с плащане на 60% от заплатата на служители. Надявам се, че ще има възможност секторът туризъм да се възползва от предприетите финансови помощи, защото наистина ще има крещяща нужда.

Ето какви мерки е взела Европейската комисия:

- преки безвъзмездни средства, отделни данъчни предимства и авансови плащания - държавите в ЕС ще могат да създадат схеми за отпускане на до 800 000 евро на дружество за справяне с неотложни нужди от ликвидност;

- държавни гаранции за банкови заеми, изтеглени от дружества - държавите ще могат да дават гаранции, за да продължат банките да предоставят заеми на клиентите;

- субсидирани бюджетни заеми за дружества - държавите ще могат да предоставят заеми с изгодни лихви за дружествата. Тези заеми могат да помогнат на предприятията да покрият непосредствените оборотни средства и инвестиционните нужди;

- предпазни мерки за банките, които насочват държавната помощ към реалната икономика - някои държави възнамеряват да допълнят съществуващите кредитни възможности на банките и да ги използват в подкрепа на малките и средните дружества. Рамката предвижда такава помощ да бъде определена за пряка за клиентите на банките, а не са самите банки, като се дават насоки как да се осигури минимално нарушаване на съревнованието между банките;

- краткосрочно застраховане за експортни кредити - рамката въвежда допълнителна гъвкавост, като дава възможност за осигуряване на краткосрочна застраховка за експортни кредити от държавата, когато е необходимо. Заради ограничения размер на бюджета на ЕС, основният отговор ще дойде от бюджетите на държавите, се отбелязва в съобщението. Временната рамка ще спомогне за целенасочена подкрепа за икономиката, като ограничи отрицателните последици за единния пазар, заявява комисията. Рамката включва защитни мерки, като свързва субсидираните заеми или гаранции за бизнеса с мащаба на тяхната икономическа дейност, като се основава на разходите им за заплати, оборота или ликвидността и използването на бюджетна подкрепа за оборотен или инвестиционен капитал.

Временната рамка допълва останалите възможности на разположение на държавите за смекчаване на социално-икономическото въздействие от епидемията, според правилата на ЕС за държавната помощ. ЕК даде възможност на държавите да предприемат действия в полза на дружествата, например с отлагане на плащането на данъци или насърчаване на временна заетост. Държавите могат също да предоставят обезщетение на дружествата за претърпени вреди от епидемията.

Допълнителната гъвкавост ще важи до края на декември 2020 г. и преди тази дата ЕК ще прецени дали рамката да бъде разширена. Държавите могат незабавно да предприемат мерки за подкрепа на всички дружества, като субсидии за заплати, спиране на плащанията на корпоративни данъци и ДДС, или на социални осигуровки.

Държавите могат да предоставят финансова подкрепа пряко на потребителите, например за отказани услуги, които не се покриват от съответните дружества. Държавите имат правото да обезщетят пряко вредите, причинени от извънредни събития, като епидемията от COVID-19, включително за въздухоплаването и туризма, се посочва в съобщението.

Ако държавата навреме успее да съблюдава положението, ще успее да защити както клиентите, така и всички по веригата.

TOPNOVINI.BG призовава за дисциплинирано и отговорно поведение пред изпитанието COVID-19. Да се обединим около каузата да запазим живота и здравето на най-близките си.
#ОстаниВкъщи - спаси човешки живот!