Защо призивът „Няма място за паника” не сработи?

Под карантина – улиците празни, а магазините пълни. Паниката върви несравнимо по-бързо, отколкото краката, които я носят. В такъв момент призиви като „Нека сме разумни” и „Няма място за паника” са просто като глас в пустиня, колкото и верни да са те.

Желанието да накарат българина да си остане под карантина вкъщи не само не сработи, а дори имаше обратен ефект, като го изкара от дома и го прати пред магазините. Не беше предвидено и, че българският потребител не е толкова отворен към кампании, които се развиват в социалните мрежи – като например „Аз си оставам у дома”. Така че дори и хаштагът StayHome It could save lives, който вече и самият премиер сложи на профилната си снимка във Facebook, не успя да предизвика фурор.    

Истината е, че през последните 24 часа в социалните мрежи обикалят все повече снимки на празни рафтове, пълни пазарски кошници и дълги опашки пред хранителните магазини. Дори и по време на черния петък търговците не успяват да привлекат толкова клиентела, колкото на петък 13-ти успяха. Такива сценарии вече наблюдавахме в Италия, Австралия, САЩ и други засегнати държави.

Не толкова COVID-19, колкото обявяването на извънредно положение в различни точки на света, включително и у нас, накара българина да започне да пазарува панически и вероятно да си спомни за големите кризи на прехода.

При подобно положение решението на масовия потребител за покупка се определя „в зависимост от ситуацията”, около която единственото ясно нещо първоначално бяха въпросителните. Съвсем очаквано българинът изпита паника не заради случващото се, а заради това, което може да се случи. Презапасяването с хранителни стоки даде ясен знак за необходимостта от по-ефективна комуникация по време на криза.

Да се презапасяваме ли с храни и лекарства?

В такъв момент правителството, което и да било, би трябвало да има координираща роля, за да се постигне някаква стабилност. В Обединеното кралство магазините въведоха ограничения за продажби на определени артикули, за да се избегне продажбата им напълно. На места не се разрешава купуването на повече от пет определени стоки.

У нас някои вериги вече забраниха допускането на повече от 30 души, за да се осигури нужното разстояние и спокойствие, когато пазаруват. Останалите клиенти търпеливо трябва да изчакват пред магазините, в някои случаи и в присъствието на полиция.  

Потребителското поведение се влияе и от редица други външни и вътрешни фактори като ценности, чувства, култура. В нашия случай с извънредното положение в главата на потребителя като че ли светна червена лампа, която първо трябваше да светне някъде другаде, за да не изглеждат като след дъжд качулка обяснения тип „имаме храна за две години напред”. Така де, все пак онова, което определя дали ще успеем да преодолеем дадена криза се случва много преди самата криза.

Автор: Ивета Василева

Retailers are limiting how much can be bought. Some UK supermarkets are sold out. In Australia, some stores have hired guards to patrol customers, and one newspaper printed eight extra pages.

But why are people panic-buying toilet paper? Experts weigh in. https://t.co/CbLa1rvbjQ

— CNN (@CNN) March 10, 2020