Споразумението за свободна търговия между Канада и Европейския съюз (СЕТА), което предстои да бъде ратифицирано тази седмица от парламента, изкара пред Народното събрание протестиращи, притеснени от ефектите на споразумението върху дребния бизнес, от възможността за навлизането на пазара на ГМО продукти, от добива на шистов газ и от ограничаването на националния суверенитет. По време на първо четене редица депутати също се изказаха против търговската спогодба.
Спорове около СЕТА в България има още от 2016 г., когато новоизбраният по онова време президент Румен Радев сезира Конституционния съд във връзка със сделката. Oтговорът на съда беше, че споразумението може да се ратифицира от парламента с обикновено мнозинство.
Отново излизат на протест срещу СЕТА - този път в Добрич
ТОПНОВИНИ потърси по темата д-р Любомир Кючуков - директор на Института за икономика и международни отношения.
Според него е необходим обществен дебат и анализ с помощта на бизнеса, по време на който всички тези опасения и притеснения да получат аргументиран отговор. "Докато няма такъв достатъчно сериозен анализ, естествено, притесненията ще продължат да присъстват и респективно ще се отразяват на процеса на ратификация на споразумението", смята Кючуков.
Необходимо е и произнасяне на Конституционния съд по темата. "Едно произнасяне на Конституционния съд би снело част от въпросителните по отношение на правилата и съответствието им с българските им закони, в частта им, която касае именно българското законодателство и ратификацията", коментира още Кючуков.
"Това, което трябва да се има предвид, през призмата на навлизането на чуждите корпорации, е, че на практика Канада заема незначителна част както в стокообмена на България, така и в износа и вноса, и относително малък като инвестиционно отношение. Тук основните притеснения са не толкова в навлизането, колкото в спазването на европейските правила - от гледна точка на решаването на споровете, на ГМО-продуктите и т.н.", обясни той.
За Любомир Кючуков има две плоскости, през които следва да се оценява СЕТА - правилата и интересите.
"По отношение на правилата СЕТА, като че ли наследява голям брой от притесненията, съпътствали провалилото се споразумение със САЩ - Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Първо, по отношение на стандартите, включително на ГМО продуктите. Второ, по отношение на съдебните практики и юрисдикция - имам предвид създаване на специален арбитражен орган към СЕТА. А също така и по отношение на защита на социалните и трудовите права на работниците. Относно интересите, ЕС винаги е търсил либерализиране на търговията в света и има сключени редица търговски споразумения за свободна търговия. Неотдавна такова беше сключено и с Япония, чийто икономически потенциал е доста по-висок от канадския", припомни Кючуков.
"Въпросът е дали достатъчно добре е защитен този интерес през СЕТА и не по-малко важния въпрос за нас конкретно е дали в това споразумение са защитени достатъчно добре българските интереси. Когато говорим за СЕТА, трябва да имаме предвид, че то, също като ТПТИ, предизвика доста проблеми в цяла Европа. Самият факт, че повече от три години след подписването му, то е ратифицирано от половината страни-членки на ЕС, свидетелства, че дебатът "За" и "Против" СЕТА не е само български".
"Бих добавил още едно важно обстоятелство, че допълнително усложнение е фактът, че САЩ невидимо присъстват в дебатите. Предвид тяхната обвързаност, на канадската и американската икономика, с оглед предоговорените условия на предподписаната НАФТА - северноамериканската асоциация за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико, която допълнително обвързва икономиките на САЩ и Канада. Предвид протекционистката и изолационистка политика на САЩ, оперираща с такъв инструментариум като политически мотивирани санкции, включително и спрямо ЕС. Тоест това, което присъства и в Европа като притеснение, от евентуално заобикаляне от страна на фирми на САЩ на европейските правила през Канада, запазвайки същевременно всички протекционистки бариери на САЩ спрямо ЕС".
"Всичко това очертава една доста сложна картина, като към нея трябва да се добави, че по-голяма част от условията на СЕТА вече две години и половина са в сила и се прилагат. Очевидно проблемът не е в тази част на СЕТА, която вече се прилага. Става дума за тези области, които са предмет на нашето национално законодателство и влизат в сила за България едва след ратификацията от българския парламент. Тук са тези области като уреждането на споровете между инвеститори и държава, тоест този допълнителен арбитражен орган, който се създава; разпоредбите по отношение на интелектуалната собственост, заетост, опазване на околната среда и т.н.", обясни Любомир Кючуков.
Добави коментар