Поглед назад: С Македония в сърцето

08:30, 16 дек 22 / Поглед назад 25 6235 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

Когато на 5 януари 1952 г. далеч от родината умира д-р Христо Татарчев, всъщност си отива последният от създателите на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той е един от най-видните дейци на националноосвободителното движение на останалите под турско робство българи след Берлинския конгрес от 1878 г. Близо три десетилетия той е сред ръководителите на революционните борби на българите от Македония и Одринско.

Д-р Христо Николов Татарчев е роден на 16 декември 1869 г. в гр. Ресен. По това време Ресен бил красив възрожденски град, разположен във високата Ресенска котловина, заградена от три страни с високи планини и продължена на юг от Преспанското езеро. Земята на котловината била плодородна, но недостатъчна да изхрани населението. Това принуждавало ресенчани да се захванат с търговия или да търсят прехраната си като гурбетчии в Цариград - далечната столица на разположената на три континента Турска империя.

В Ресен живеели видните български фамилии Татарчеви, Ляпчеви, Стрезови. От Ресенско бил родом Трайко Китанчев. Ресен и Ресенско дали на България редица видни политически, обществени и културни дейци.

Д-р Христо Татарчев произхожда от богатата фамилия Татарчеви. Баща му се занимавал с банкерство и търговия. Първоначалното образование Хр. Татарчев завършва в Ресен, а от 1882 до 1887 г. учи в Брацигово и Пловдив.

Неговият революционен дух му помага да вижда свободата в Швейцария, в Германия. Иска същото да има и в държавата, в която живее. И тогава идва идеята за първоначална автономия и след това анексиране на Македония към България. Защото той сам осъзнава, че е много трудно Македония да бъде анексирана веднага към България. От една страна Великите сили не го позволяват. И от друга страна, съседните балкански държави. Възпитаван е в духа на българщината, всичко би направил за България и за Македония.

По време на Войните за национално обединение, когато съюзниците-разбойници (след Балканската война само разбойници) Сърбия и Гърция заграбват Македония и носят ново робство, геноцид, репресии и гонения на българското население по тези земи, Христо Татарчев е лекар в Българската армия. След излизането на България от Първата световна война и несправедливия Ньойски диктат д-р Татарчев продължава революционната си дейност и участва в създаването на Македонската федеративна организация. Поради неразбирателство с Тодор Александров напуска България и заминава със семейството си в Торино, където пише мемоарите си. 

Във времето до Втората световна война става близък приятел с Иван Михайлов и пише статии за вестниците „Македония”, „Заря” и „Вардар”. Завръща се временно в родния си Ресен през 1941 г, когато Македония е освободена и под българска администрация. През 1944 г. отказва на германците да бъде президент на Независима македонска република. След войната, за да избегне комунистическите репресии и насилствената македонизация на българското население, отново се завръща в Торино, където и умира на 82-годишна възраст през 1952 г.

Д-р Христо Татарчев е погребан в паметник-мавзолей в Алеята на опълченците на Централните софийски гробища. Неговото име носят улици в Благоевград и Скопие.

Собственоръчно завещание

Подписаният д-р Христо Н. Татарчев, живущ в град Торино, Италия, написах собственоръчно настоящето ми завещание по свободна воля и пълно съзнание, без всяко външно вмешателство, принуждение, с което завещавам на жена си София д-р Христо Н. Татарчева, Петро Логотети, живуща тоже, както и аз, временно в град Торино, Via Gioberti 24, всичкия си недвижим имот, идеалната част от къщата, находяща се на ъгъла на улица „Цар Борис” и „Екзарх Йосиф” в град София, България, и всички парични суми, намирающи се в Българските и Италианските банки, и я правя моя единствена наследница по завещание съгласно законите на страната ми България. Мое желание е след нейната охолна издръжка до смъртта й, ако остане нещо от моята идеална част от горепоменатата къща, да бъде дадено по равна част на общините: Ку[ку]шка и Ресенска в Македония за просветително-културни цели, ако последните общини са в пределите на голяма България; в противен случай да се да[де] това, за просветителни-културни цели, на общината на който и да [е] македонски град, останал под българска власт, изпаднал най-много в просветно-културно отношение. С настоящето ми завещание изразявам последната моя воля и обезсилвам всички предшестващи го саморъчни завещания, написани от мен. Това завещание приключих днес на шести юлий хиляда деветстотин четиридесет и втора година в град Торино - Италия, в присъствието на моите съотечественици д-р Христо Манов, д-р Тома Флоров и архитект Никола Дюлгеров, всички живущи в Торино.
Д-р Христо Н. Татарчев
Свидетели:
Д-р Хр. Манов
Д-р Т. Флоров
Арх. Н. Дюлгеров
[Заверка]
Торино, тридесет и първи януари хиляда деветстотин и петдесет и втора година
Д-р Хр. Манов, Bussometti Angela, д-р Тома Флоров
Оригинал. Ръкопис. 3 листа. Предоставено ни копие от г-жа Вида Боева Попова, Рим.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама