Политологът Първан Симеонов пред ТОПНОВИНИ за резултатите от местните избори.
Резултатите от местните избори вече са ясни. Управляващите загубиха големи градове, но остават първа политическа сила. БСП успя да се наложи на някои места. В изборната нощ всички ни убеждаваха колко са доволни от постигнатото. Кой всъщност е истинският победител на тези избори?
Победители са победителите – да продължа мисълта, която Владислав Горанов каза, че те са победили там, където не са загубили. В общи линии победители са тези, които са победили в местните избори, и те са различни. Шегувам се, разбира се. На местните избори е нормално всеки да търси някакви успехи – това са близо 270 общини в страната. И съвсем логично е да не очакваме монолитна картина. Още повече, че предния път беше и изкривена картината, защото през 2015 г. БСП беше в много по-слаба позиция. Сега нещата поне малко се нормализират, както Борисов отбеляза и е прав. Безспорно партийният вот е по-скоро в полза на ГЕРБ, но мажоритарните вотове на много места са в полза на други формации. Което означава, че избирателят успява да прави разлики, успява да гласува зряло, успява да гласува партийно, идеологически за нещо, а пък за личност дава вота си спрямо реалния принос. Това е някакъв белег за по-голяма обществена зрялост.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви „безапелационна победа“ над БСП на първи тур. На втория отрече ГЕРБ да прави отстъпление, намекна обаче за промени. Какви промени очаквате в партията?
Той очевидно е имал време да се фокусира върху двата големи града – София и Пловдив. В тях те дадоха всичко възможно да победят, даже лекичко прекрачиха границата. А за другите очевидно не му е останало време – очевидно нищо не е направил в Плевен, в Добрич. Не се е получило нещо голямо от дейността на тази прословута комисия, която бяха измислили те (бел. ред. комисия по етика в ГЕРБ). Аз честно казано нищо не чувам вече за тази комисия – малко беше всяко чудо за три дни. Но в общи линии е ясно, че той ще прочиства по тези места, при които има слабо представяне. Хубавото при Борисов е, че не губи усета си. Понякога партията му губи усета за обществената чувствителност – някак си се самозабравя. Докато Борисов понякога действа като опозиция на собствената си партия и следи процесите, не губи чувствителност към общественото мнение. И затова той може да прави типичното за неговото движение – крачка назад, за да направи две напред. Той маха някой по-известен кандидат, който изглежда сигурен, и слага някой по-нов, по-несигурен, но за сметка на това с шансове за успех. Както направи със самия Цветан Цветанов и се лиши от неговите услуги – както се казва, отказа се от питомното, но си хвана и дивото после.
ГЕРБ запазиха влиянието си в столицата. Какви са поуките за тях, след като протестният вот „не подкрепям никого“ и този на Манолова заедно са повече от гласовете за Фандъкова?
Това е големият извод. Няколко фактора ги спасиха в този случай. Единият са едни прелюбопитни класации, които текоха целия ден и за които накрая се оказа, че нямат много общо с реалността. И това не е маловажно, защото едно е протестно гласуващият избирател да види в ранния следобед, че няма шанс, а друго е още в ранния следобед да види, че всъщност е на броени пунктове дистанция. Второто не го видя, защото медийната среда е такава, че трудно ще се види такова нещо. Второто обстоятелство, което игра в тяхна полза, е, че като че ли Манолова имаше една-две седмица, в които не беше убедителна в кампанията си, а накрая влезе много убедително. Но твърде малко беше времето. При още една седмица може би резултатът щеше да е друг. Апелът към десните, подкрепата за протестите, много по-увереното говорене – това дойде накрая. И третото обстоятелство, което изведе ГЕРБ в тоя мач, е, че ми се струва, че има по-маргинални места по картата на София, където ГЕРБ спечели с учудващо много. И това не е шега работа. Всички казват, че тия секции не могат да обърнат София – те не могат да обърнат, но могат да правят дистанция. А на тия избори имаше много психология. За ГЕРБ беше много важно да бият с голяма дистанция на първия тур и го направиха. Както виждаме, мобилизацията е била пълна. И не че София се обръща през такива секции, но някак си щом екзит пол-а улавя, че е имало очевидно преимущество за Фандъкова в ромски секции, това значи, че мобилизацията е била сериозна, за да се стигне чак до такива секции. Иначе те не са кой знае колко голям брой в София, но и до тях се е стигнало дори. Но несъмнено трябва да се отбележи доброто представяне на Йорданка Фандъкова. Ние не бяхме виждали Фандъкова като политик, бяхме я виждали като администратор, като кротък човек, който се занимава главно с градски проблеми. А сега я видяхме като биткаджия в тази кампания. Не я бяхме виждали в такава светлина и тя си свърши работата добре. Фандъкова се оказа политик. Иначе двете с Манолова играха две много сходни роли, но с 20-ина хиляди гласа по-добре изигра ролята си Йорданка Фандъкова.
Предстои ли да разберем колко амбициозна всъщност е Мая Манолова? Партия ли ще прави, след като загуби изборите или пък ще атакува лидерския пост в левицата?
Не съм убеден, че Мая Манолова има структуриран план в това отношение. Но каквото и да тръгне да прави, има в момента обществена инерция в нейна подкрепа. Видя се ясно, че Манолова може да съставя общ фронт в София. Почти двойно намали разликата между двата тура, увлече десни гласове – ако човек погледне профила ѝ, вътре ще види всевъзможни съставки, като само половината е БСП, а всичко останало е вот от типа „общ фронт“. А това означава, че тя има потенциал. Излишно е да казвам, че има и търсене за такъв тип политик – леко протестни, леко популистки дори. Не случайно и Слави Трифонов се кани да влезе в това пространство. Сиреч, пред Мая Манолова има много сериозни шансове. Разбира се, най-важното на първо време е по някакъв начин да уплътни тази своя подкрепа, а не да остане само мимолетен пик. Оттук нататък вариантите пред нея са много, защото тя показа висок потенциал.
За първи път от осем години БСП печели четири областни града. Възражда ли се партията или по-скоро акумулира протестния вот?
По-скоро е възраждане на партията. А когато си в опозиция, то преминава и през акумулиране на протестния вот. БСП прави нещо много просто – с младите напред. Те и ГЕРБ така печелят – най-силните победи на ГЕРБ са Живко Тодоров и Калин Каменов, които са младите и свежи лица на партията. Това искат хората. Това е толкова банално – с две думи, където кандидатът ти е усмихнат, ходи по терена, има добър човешки контакт, добро излъчване и не е гад, печели. Борис Бонев също е доказателство. Търси се освежаване.
Кметската битка в София беше на преден план за сметка на гласовете за общински съвет. Какво следва за управляващата коалиция, след като лидерът на „Атака“ Волен Сидеров излиза от парламента и става общински съветник?
Следва нова роля за Волен Сидеров. Той е добър – избира един план и после много педантично го следва. Пак е намислил нещо. Успявал е да изненадва с различни ходове и това Волен Сидеров да стане общински съветник наистина беше нестандартен ход. Във всеки случай Волен Сидеров ще звучи все по-ярко, защото идват и парламентарните избори.
Как оценявате представянето на ДПС на местните избори? Имаше ли всъщност битка за смесените райони или партията тръгна на битка с ясен край?
Тепърва трябва да анализираме ДПС, защото то е малко по-сложно нещо – то не е толкова видимо, на много места то се крие. На много места излезе зад едни граждански листи. Не знам дали забелязахте, но реално и заради промени в закона изскачат едни такива граждански листи, които се появяват и по места, и са за всякакви граждани, алтернативи и други такива. И зад част от тях прозират мрежи на ДПС. Стратегическото усилие на ДПС в страната е, че трябва да разширява географията на вота си. Първо, защото в смесените райони стават битки с ГЕРБ. И, второ, че има миграция от тези смесени райони – вече няма толкова много хора и ДПС ще трябва да се преориентира към други райони. В последните години се преориентира към северозапада. Нещо такова вероятно прави ДПС, но трябва тепърва да анализираме, защото при тях анализът трябва да тече на малко по-друго ниво. Те не са толкова видими и ярки, а действат тихо и педантично по своя си фронт.
Какво казаха избирателите на политическите партии у нас - че са се изхабили, че изборите не ги интересуват, че има нужда от нови лица в управлението или друго?
Аз лично виждам позитиви от тази кампания. Имам чувството, че тази кампания беше по-усмихната и по-съдържателна от предишната. И това се дължи на израстването на обществото и на неговата взискателност. Обществото вече се научи, че в повечето населени места нещо започва да се случва, благодарение на европейското финансиране и съответно вече гледа много повече детайли. Забележете кампанията в София – тя беше урбанистична кампания, а не политическа. Стана политическа накрая. Аз не съм виждал толкова много усмихнати кандидати на плакати. Помните само преди няколко години на мода беше да си ядосан, да обещаваш чистка, ревизия. Но нищо такова не печели, а спечелиха позитивните кампании, усмихнатите. Погледнете еволюцията на усмивката на Фандъкова на плакатите ѝ – само до преди няколко години имаше много по-партийно изглеждащи плакати с една сдържана усмивка. А сега има широка усмивка и черно-бял плакат, който казва: „Аз съм експерт, не съм партиец“ – не на син фон, а на черно-бял. И Манолова е в същата посока. Това е новото в тази кампания, че беше по-позитивна и всички си взеха поука от евроизборите. При тях манджата беше пресолена и това уплаши хората. Корнелия Нинова се скри, нямаше я през цялата кампания – с което всъщност направи много добър ход. Тя не подразни никого и не помрачи нито за секунда възможностите на кандидата например в Благоевград или на кандидата в София – Мая Манолова. И на Нинова ѝ излезе сметката.
В общи линии, за мен равносметката от кампанията е добра. Избирателят просто показа на политиците, че е по-взискателен и донякъде по-мъдър – т.е. вече не гласува така блоково, а гласува по-детайлно.
Добави коментар