Днес по повод празника на Българската академия на науките (БАН) музеите и Ботаническата градина на академиите ще са с „вход свободен” за посетители.
Освен в събота с безплатен вход ще е Ботаническата градина и в неделя, 13 октомври. И през двата дни посетители ще се насладят на традиционните „Есенни срещи с растенията”.
Специалистите ще покажат и разкажат за богатството на колекциите. Специално е вниманието към част от уникалните образци, включително такива опазени по време на две световни войни, както и дарени от граждани.
В Националния археологически музей в зала Праистория посетителите ще открият експонати от старокаменна (палеолит), новокаменна (неолит), каменномедна (халколит), ранна и средна бронзова епоха (1 600 000 г.-1 600 г. пр. Хр.).
Праисторическата експозиция дава цялостна представа за материалната и духовна култура на най-ранните обитатели на нашите земи. Тук специално място заемат няколко големи епонимни поселищни колекции – от пещерите Козарника, Белоградчишко и Темната дупка, Луковитско, от селищните могили Караново и Езеро, Новозагорско.
Зала Трезор е предназначена за експонирането на съкровища, инвентар от гробове и единични предмети с особено художествено и историческо значение, датиращи от периода от къснобронзова/ранножелязна епоха до късната античност.
Акцент на експозицията в тази зала са три световно известни съкровища: златните съдове и дискове от Вълчитрън, Плевенско; сребърните гарнитури за конска амуниция от Луковит, Ловешко, златните накити и сребърните съдове и монети от Николаево, Плевенско. В нея са изложени и най-новите находки от района на Казанлък: целия инвентар от могила Светица, с уникалната златна погребална маска, както и главата от бронзова статуя от могила Голяма Косматка в Шипка.
На двата етажа на Централната зала на музея са изложени колекции паметници, датиращи от къснобронзовата епоха до късното средновековие. Те илюстрират основните периоди на историята на широк район на Югоизточна Европа. Там са подчертани най-значителните и характерни аспекти на големите култури, които са се срещали и сливали в тези земи: тракийска, елинска, римска, византийска, българска, отоманска.
В зала Средновековие експозицията отразява материалната и духовна култура на българите във времето между VІІ и ХIV в. В нея са представени материали от дългогодишните проучвания на старите български столици – Плиска, Преслав и Царевград Търнов. Акцент сред тях е иконата на Св. Тодор Стратилат, която е най-стария образец на керамичното иконописие.
С богата програма ще е и Националният етнографски музей. Представителната експозиция „ВРЕМЕНА И ХОРА – живите традиции на България“ е разположена в 11 зали на Княжеския дворец. Тя представя живота и формите на общуване в селото и в града през последните 200 години, представя биографията на предметите и хората, които са ги произвеждали, притежавали и употребявали.
Националният антропологичен музей представя в своята експозиция реконструкции на главата по черепа, чрез които се онагледява антропологичната характеристика на обитателите на българските земи през различните периоди в историята.
Емблематична е реконструкцията на така наречената “тракийска принцеса” от Враца. Археологическата ситуация, при която са открити костните останки на младата жена в Могиланската могила (IV в.пр. Хр.) потвърждават сведението на Херодот за ритуалното умъртвяване на любимата съпруга на владетеля.
Днес Българската академия на науките чества 150 години от основаването си с тържествен концерт-спектакъл. Президентът Румен Радев ще приветства учените по случай празника.
Добави коментар