Испанските социалисти ще изровят останките на Франко, един монах стои на пътя им
Социалистическото правителство на Испания официално успя да прокара през съда решението да бъдат ексхумирани останките на генерал Франциско Франко и премахнати от гроба му в "Долината на падналите".
След като беше одобрено от парламента и съда, решението беше спряно от игумена на бенедиктинското абатство, което се грижи за "Долината на падналите". Позовавайки се на това, че подобно поругаване на християнския гроб на починали е светотаство и унижение, брат Сантяго Кантера не е дал достъп на властите до комплекса.
Въпросната инициатива напомня за практиката на левите/републиканците по време на гражданската война, когато по подобен начин изравят хиляди трупове на монахини и свещеници, след което ги поругават и излагат на показ по улиците. По думите на един испански политически анализатор „Старите навици умират трудно“.
(изровените и оставени на показ от Републиканците останки на испански християни)
Във войната от 1936-та до 1939-та националистите на Франко се опитват да спрат революционните пориви, обзели испанското общество след събарянето на монархията и създаването на Втората Република през 1931-ва. Тези пориви включват редица леви и крайно-леви сегменти и организации, чиято цел след премахването на монархията е да унищожат по същия начин и църквата, Християнството и традиционната, консервативна обществена матрица на испанското общество. За тази цел по време на войната те избиват хиляди свещеници и монахини, изгарят или поругават стотици храмове, и преследват всякаква публична демонстрация на лоялност към църквата и вярата. В борба си те получават активна материална помощ от СССР – държавата, в която целите им са били успешно наложени две десетилетия по-рано.
След войната Франциско Франко решава да създаде място, където републиканците и националистите, левите и десните да почиват в мир заедно. „Долината на падналите“ (Valle de los Caídos) или „Абатство на Светия Кръст при Долината на падналите“ е комплекс, построен от него между 1940-та и 1959-та. В него, освен Франко, почиват останките на 33,872 души - както националисти, така и републиканци, един до друг. Целта е да бъде символ на това, че макар страната да е спасена от „Червената чума“, тя все пак има нужда от помирение.
От години социалистите - политически наследници на хората, които Франко побеждава в гражданската война, се опитват да унищожат гроба му. Години наред испанското общество спираше това. С течение на времето, обаче, прогресивните и леви идеи заразиха умовете на новите поколения на запад и това направи ексхумацията възможна. Самотният бенедиктински брат няма да успее да се противопостави на държавата.
Този, когото не успяха да победят приживе, ще унижат посмъртно.
Добави коментар