Как изглежда първият български електронен калкулатор и кой създава роботи от ново поколeние? Всички тези наши постижения са събрани в изложба на Българската академия на науките по повод рождения й ден. Институцията навършва век и половина.
До 14 октомври посетителите на експозицията на Моста на влюбените при НДК могат да научат повече за българския компютър „Витоша", както и за най-съвременната научна апаратура у нас. Като част от тържествата за рождения ден бяха отличени и млади учени с огромен принос в науката.
Един от тях е д-р Йордан Георгиев. Той е биохимик с докторска степен. Десетки негови публикации са намерили място в престижни научни доклади. Ръководител е на изследователски проекти. Д-р Йордан Георгиев е само на 30 и вече е университетски преподавател.
„Удовлетворението идва от това, че се занимавам с нещо полезно за хората! Тези неща ми дават един кураж, един стимул, една енергия, защото няма да ви лъжа – в България да си учен е много трудно”, разкрива биохимикът. За своите 30 години е успял да специализира в Германия, Япония, Чехия, Норвегия. Но винаги се връща в България. „Когато отида там, видя, че всичко е подредено и организирано, и започва веднага в мен една носталгия и едно желание да покажем, че и ние не сме по-лоши от тях, че ние също можем!!”, казва Йордан.
БАН чества 150 години от основаването си
Заради постиженията си е получавал десетки отличия. Последното е за мащабен проект, върху който работил година и половина. Д-р Георгиев изследва растението „орфеево цвете” – рядък защитен вид, който расте само в Родопите и Стара планина. И той стига до важно откритие, че с екстракт от растението могат да се лекуват много заболявания като инфекциозни, туморни и автоимунни.
По повод рождения си ден БАН стартира и дарителска кампания за набиране на средства за основен ремонт на сградата им, която е паметник на културата, построен преди близо век.
Добави коментар