Екипът на ТОПНОВИНИ подбра най-значимите теми от седмицата в рубриката „Тема с продължение“. Кои събития привлякоха вниманието ни, прочетете по-долу.
Предизборните игри се засилват все повече и повече, невидима на първо четене е всяка провокация, която ражда след себе си следващата. Протести и протестъри, кой за какво е излязъл да протестира не е много ясно за обикновения гражданин. Видял някой една сурия народ и се присъединил към нея, за 20 лв. или за "Радост"... Шпионски скандали, от които също не ясно в кои ръце сме играчка - на Русия или на САЩ, на предизборни догадки или на избора за главен прокурор, май на никой не му е ясно и така е удобно за всички, които седят и гледат как опонента им ще стъпи накриво, за да му изкарат кирливата риза, но за съжаление картинката не става по розова, дори напротив и дори власт имащите май не са наясно всичко това докъде ще доведе и още:
***
Кой се опита да сложи намордник на БНР?
През изминалата седмица станахме свидетели на поредния опит за посегателство срещу свободата на медиите у нас. Въпреки че страната ни се срина до 111-ото място в класацията за свобода на словото, явно все още има неудобни фигури сред родните журналисти, чиято позиция не се нрави на всички и което е по-лошо дори – дразни определени хора.
Ден преди фаталния петък 13-ти, Управителният съвет на Българското национално радио прекрати договора на директора на програма „Хоризонт“ Ивайло Савов заради навлизането му в пенсионна възраст. До провеждането на избор за нов директор постът му временно зае досегашният главен редактор на програмата - Николай Кръстев.
Още в първите часове на новия пост Кръстев се захвана с промени – свали от ефир водещата на предаването „Преди всички“ Силвия Великова и я отстрани от съдебния ресор. Спряна бе и от отразяването на провеждащия се същия ден протест срещу кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор. Официалният мотив за решението бе, че Великова по длъжностна характеристика е редактор, а не водещ или съдебен репортер и ще продължи да работи в радиото като редактор. Самата Великова обаче обяви, че в неформални разговори още преди дни е разбрала за готвената промяна, като причина за това е критичното ѝ отношение към работата на Прокуратурата и Иван Гешев.
Новината за рокадите в БНР беше посрещната с вълна от недоволство от журналистическата гилдия, а много от колегите на Великова в радиото открито я подкрепиха и излязоха с декларация в нейна защита. Късно същата вечер настъпи обрат и ръководството на БНР върна Великова в съдебния ресор, но подсигури и втори човек, който да отразява събитията със съдебна тематика, така че да се гарантира плурализма на мнения в медията.
В петък сутринта сигналът на програма „Хоризонт“ беше заглушен. Официалната версия за това бе, че се провежда профилактика, но самите работещи дадоха сигнал, че това не е така и се правят опити да се заглуши гласа на радиото. По информация на източници на ТОПНОВИНИ, решението за спиране на излъчването е на генералния директор на БНР Светослав Костов, а не е профилактика нито на КРС, нито следствие от действията на служителите работещи в радиото. БНР е стратегически обект за националната сигурност по подпомагане и опазване на гражданите, в случай на необходимост от уведомяване и предупреждаване на населението при бедствия, аварии и кризи и затова главният прокурор Сотир Цацаров разпореди проверка по случая от страна на ДАНС, СЕМ и КРС. Тя ще се извърши под прякото ръководство на зам.-главния прокурор Иван Гешев.
Малко след това Управителният съвет на БНР изслуша новоназначения директор на „Хоризонт“ по случая. Пред ръководството на БНР директорът на „Хоризонт“ обясни, че част от промените включително в графика на водещите се налагат заради самата Великова. На първо място заради санкция на СЕМ заради подготвено от водещата материал, в който неправомерно в ефир е била представена лична информация за непълнолетно лице, което е нарушение на Закона за радио и телевизия и второ - заради нейно неправомерно участие в предаването „12 + 3“ на „Хоризонт“ по време на годишния ѝ отпуск, в което призовава слушателите да излязат на протест. Управителният съвет сподели становището на Кръстев, че в програмата липсва обективно и безпристрастно отразяване на част от темите и му препоръча да вкара по двама репортери във всеки ресор, за да бъдат представени всички гледни точки по значими за обществото теми.
Въпреки възстановяването на Великова на поста ѝ журналисти от много медии се събраха на протест пред сградата на БНР, за да я защитят и да се обявят срещу налагането на цензура в националното радио. Малко след протеста на пресконференция новоназначеният директор на „Хоризонт“ обяви, че по-рано същата сутрин е подал оставката си, след по-малко от 24 часа на поста. Решението си той определи като „морален акт“, защото се чувства отговорен заради предизвиканото от него недоумение в радиото и в гилдията като цяло. Николай Кръстев заяви, че върху него не е оказван натиск и пое отговорност за решението си за Великова. Той обясни действията си с липсата на административен опит и неколкократно нарече случилото се „лична грешка“.
Темата за намеса в редакционната политика на БНР бе коментирана и от политическите представители. В декларация от трибуната на парламента лидерът на БСП Корнелия Нинова се обяви в защита на свободата на медиите и призова журналистите и гражданите да не спират да задават неудобните въпроси към властта. Председателят на медийната комисия в парламента Вежди Рашидов коментира случващото се в националното радио с думите, че всички лостове на управление са в генералният директор, който е избран законно. Депутатът от ГЕРБ Тома Биков коментира, че ситуацията в радиото не трябва да води до криза. Депутатът от ДПС Хамид Хамид подчерта, че ситуацията се нормализира с връщането на журналиста Силвия Великова в ефир.
Премиерът Бойко Борисов заяви, че от негова страна не е оказван натиск върху работата на БНР и подчерта, че не е гостувал в медията от 10 години. Той заяви, че ако шефът на БНР не беше "оправил безумието със Силвия Великова", той е щял да накара групата на ГЕРБ в парламента да поиска оставката му – действие, до което оказа се няма нужда да се стига.
Междувременно екипът на ТОПНОВИНИ научи, че на фона на скандала за налагане на цензура днес Управителният съвет на БНР е трябвало да гласува и проекта си за бюджет за 2020 г., в който са предвидени допълнителни 12 млн. лв. към досегашния. Предложението идва от генералния директор на националното радио Светослав Костов, като законовата процедура предвижда след приемането от ръководството на БНР, той да бъде придружен от становище на СЕМ и така да бъде изпратен в Министерството на финансите. Така описаната законова процедура обаче няма да бъде реализирана, тъй като ръководството на националното радио не е изпратило раздутия си бюджет до медийните регулатори за становище. По-късно през деня в петък от свои източници разбрахме, че документите са изпратени в СЕМ, но дали срокът е стигнал, за да стогнат до министерство на финансите ще проследим.Медията ни научи и за друго странно съвпадение - братът на генералния директор на БНР Светослав Костов - Димитър Константинов Костов отскоро е прокурор в Районна прокуратура-Пловдив. А най-лошият сценарий за Костов заради спирането на излъчването на програмата на БНР може да е, да попадне в затвора.
***
Шпионският скандал
Председателят на сдружение "Русофили" Николай Малинов беше обвинен в шпионаж, а бившият генерал от КГБ Леонид Решетников и руският бизнесмен Константин Малофеев получиха забрана да влизат в България през следващите 10 години.
Шпионската сага започна сутринта на 9 септември с разпита на бившия главен редактор на вестник „Дума“ и член на движение „Русофили“ Юри Борисов. По-късно стана ясно, че той е привикан в качеството му на свидетел, а арестуван е председателят на движението Николай Малинов. Той е обвинен в шпионаж в полза на две руски организации.
Според прокуратурата Малинов е имал идеи за промяна на геополитическата ориентация на България в посока Русия и заради това е получавал финансиране. Прокуратурата публикува докладна записка от Малинов на руски език, която съдържа информация за настоящата геополитическа ориентация на България и идеи как да се промени, като се предлагат действия в пет направления. Сред тях да се създадат интернет сайт, НПО, собствен телевизионен канал и русофилска партия, която да стане електорална сила.
В един от написаните от Малинов текстове се казва: "ние сме предприели действия за безвъзмездно прехвърляне на половин милиард от Цветан Василев към руския бизнесмен Малофеев". Цитиран е и оръжейният завод "Дунарит", като се посочва, че той трябва да остане под контрола на Цветан Василев и сегашния собственик Емилиян Гебрев.
От своя страна, Николай Малинов определи акцията срещу него като удар срещу управляващата коалиция. Той заяви, че се познава с Малофеев, но двамата са единомишленици и братя по вяра, които се борят за традиционните ценности и за силна държава в България. Малинов призна, че е запознал Малофеев с Цветан Василев, но подчерта, че това не е престъпление. Той отрече да е свързвал Леонид Решетников с български политици, но допълни, че български политици са искали неговия телефон и сами са го търсили. Сред тях е Корнелия Нинова.
„На прокуратурата й предстои да докаже всички обвинения и мисля, че няма да се справи с тази задача. Защото намеренията да подкрепяш едни или други действия в рамките на закона не са престъпление“, заяви Малинов.
Другите замесени в шпионския скандал също не останаха безмълвни.
Леонид Решетников заподозря в цялата работа американците, които според него са започнали кампания срещу "руските шпиони в България". А Константин Малофеев заяви: „В България се провежда русофобска провокация, подобна на тази в Тбилиси“. Оръжейният търговец Емилиян Гебрев пък заподозря, че шпионският скандал е свързан с опита за неговото убийство.
Темата предизвика и множество политически коментари.
Държавният глава Румен Радев определи обвиненията за шпионаж в полза на Русия като абсурдни и нелепи. Според лидера на „Атака“ Волен Сидеров арестите на русофили ще се отразят лошо на резултата на ГЕРБ на изборите, а Корнелия Нинова определи случилото се като провокация, която цели да се прикрият други скандали. Депутатът от ГЕРБ Тома Биков призова да не се спекулира с разследването. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Русия е обезпокоена от задържането на Малинов и посочи, че дейността на „Русофили“ е да съдейства за развитието на двустранното сътрудничество и укрепване на приятелските отношения между двете държави.
***
Превратаджии
Доказателства за подготвян преврат срещу властта бяха разпратени във вторник вечерта до редица медии. Сигналът бе подаден от сина на Венцислав Ангелов-Чикагото - Йордан Бонев, който твърди, че е имало сценарий премиерът Бойко Борисов да бъде свален от власт и да се провали номинацията на Иван Гешев за главен прокурор.
Бонев заяви, че разполага с тайни чатове между бившия кмет на „Младост“ Десислава Иванчева и баща му, в които уговарят да се плаща на протестиращи срещу кандидата за главен прокурор Иван Гешев.
Според изложените чатове се твърди, че този план е финансиран от бизнесмена Иво Прокопиев и банкера Цветан Василев, а основни участници в престъпната организация освен Десислава Иванчева са и Сдружение "Боец", "БиволЪ" и други.
Сигналът е внесен в прокуратурата.
"Моите наблюдения са, че Десислава Иванчева е взела 75 000 лв. Тя създава илюзия, че няма пари. Изведнъж стана диктатор“, коментира Бонев. Той подчерта, че на тези чатове е попаднал неволно. „Съдбата ме постави в ситуация, в която аз да се намирам в мафията“, каза още Бонев.
Десислава Иванчева отговори на обвиненията с писмо до медиите, в което заяви, че изнесената информация е долна лъжа и нов опит да бъде набедена. Тя обяви, че ще сезира компетентните институции. Бившата кметица определи сигнала срещу нея като фалшив с цел да я компрометира преди старта на предизборната кампания. Няколко дни по-рано тя съобщи, че влиза в надпреварата за София.
„Спрете да ползвате хора с ментални проблеми и инвеститорски мераци за бухалки, за да ни очернят – всички, които не сме съгласни със сегашните модели на крадене, апропо управление. Спрете вече със зле скалъпените театрални сценарии и постановки. Спрете се вече, какво още искате от мен и Биляна Петрова - две беззащитни жени, без гръб от олигарси, руски, американски и всякакви други покровители”, призова Иванчева.
***
Понижение или повишение е новият ни ресор в ЕК?
Новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи своя екип и новата структура на следващата Европейска комисия. Сред еврокомисарите има 14 мъже и 13 жени, като 8 от членовете ѝ са от предишния състав на ЕК. Новата комисия ще има осем заместник-председатели, в това число върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел (Испания). Трима изпълнителни заместник-председатели ще бъдат едновременно заместник-председатели, отговарящи за една от трите основни теми в дневния ред на новоизбрания председател, и еврокомисари. Изпълнителният заместник-председател Франс Тимерманс (Холандия) ще съгласува работата по Европейския зелен пакт и ще отговаря и за политиката за борба с измененията в околната среда. Изпълнителният заместник-председател Маргрете Вестагер (Дания) ще съгласува цялата програма за подготвеност на Европа за цифровата ера и ще бъде комисар по въпросите на конкуренцията. Изпълнителният заместник-председател Валдис Домбровскис (Латвия) ще съгласува работата в областта на икономиката в интерес на хората и ще бъде комисар за финансовите услуги. Останалите петима заместник-председатели са Жозеп Борел, Вера Йоурова, (Чехия), Маргаритис Схинас (Гърция), Марош Шефчович (Словакия), Дубравка Шуица (Хърватия).
В новата комисия българският еврокомисар Мария Габриел ще поеме ресор „Иновации и младеж”. „Мария Габриел работи с всеотдайност в ресора на цифровите технологии, а сега ще създава перспективи за новите поколения“, каза фон дер Лайен при обявяването на новата комисия. „Много голяма и смела амбиция – високо в дневния ред на ЕС да стоят иновациите и младите хора, това е признание за България”, беше първият коментар на българския еврокомисар Мария Габриел пред журналисти. Тя поздрави Фон дер Лайен за смелостта да обедини под една шапка т.нар. златен триъгълник – наука, бизнес и образование. „Това е признание за България, защото по време на българското председателство бяха затворени основни и понякога единствени законови досиета. За мене беше важно новият ресор да бъде голяма част от нещата, които сме успели да свършим в цифровизацията”, добави Мария Габриел.
Президентът на България Румен Радев изрази очакванията си страната ни да има активна роля, като отбеляза, че „Иновация и младеж“ е значим ресор. Премиерът Бойко Борисов поздрави българския еврокомисар за поверения му ресор и определи „Иновации и младеж“ като изключително важен и модерен ресор с голям бюджет – третият по големина в общия бюджет на ЕС. Поздравления към Мария Габриел отправи и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и отбеляза, че на страната ни се поверява грижата за бъдещето - иновациите, образованието и младите хора са бъдещето. Тя изрази убеждението си, че Габриел ще се справи с новия ресор и ѝ пожела успех. От опозицията обаче не приеха поверения на страната ни ресор така радушно. Напротив, дори го обявиха като „понижение“ спрямо възможностите, които сме имали. Припомняме, че в началото на юли Борисов обяви, че е отказал поста на върховен представител на ЕС за външната политика и сигурност с мотива, че така страната ни ще загуби поста на еврокомисар в новата ЕК. В тази връзка зам.-председателят на БСП Деница Златева отбеляза, че България е имала възможности за по-добър ресор, но Борисов ги е отхвърлил. Лидерът на ПЕС и евродепутат Сергей Станишев обяви, че българския ресор е бил изненада, защото не се е провел обществен дебат за това какво портфолио искаме за страната ни.
Дни след обявяването на състава на новата ЕК Урсула фон дер Лайен бе подложена на критики заради неясно дефинираните ресори на комисарите. Особено впечатление прави името на поверения на Гърция ресор „Миграция“, който е променено на „Защита на нашия европейски начин на живот”, като според критиките свързването на имиграцията с опазване на стила на живот в Европа е цинично. Медии пък отбелязаха, че „Съхраняване на нашия начин на живот” бил девиз на крайно десни организации, вдъхновили терористични действия, а Европейският парламент заплаши, че ако новоизбраната шефка на комисията не смени името.
Въпросителни се появиха и около името на българския ресор „Иновации и младеж”. „Оставам в недоумение не само от името на спорния ресор, но и че е изключена думата миграция” въобще, което е фундаментален въпрос в Европа, както изчезна и думата „Култура” или „Наука и изследвания”. Не е достатъчно да ги заменим с „Иновации и младеж”. Няма нужда от оригиналност, а да сложим на място дефинициите”, каза председателят на ЕП Давид Сасоли.
***
Местните избори в цифри
От ЦИК обявиха, че в месните избори на 27 октомври ще участват 59 партии и 7 коалиции. Отказана е регистрация на 5 партии и 1 коалиция заради несъответствие в документите. На 2 формации и 1 партия не са достигнали нужните 7000 подписа, за да се регистрират. Жалбите са 9, а сигналите 3. На местния вот ще има 265 избирателни комисии.
На избори тръгват повече партии и по-малко коалиции в сравнение с 2014 година. Тогава партиите са били 71, а коалициите 3. На 10 формации е било отказано участие.
Изборните книжа в София ще се приемат в три пункта, а не както досега на едно място. Те ще се разпределят по райони, за да се избегне забавянето.
Тези избори ще бъдат рекордно скъпи. Ще струват на българите над 70 млн. лева (с 20 млн. лева повече в сравнение с миналите). Средствата ще отидат за повишаване на възнагражденията на работещите в общинските комисии и за повече охрана.
В бюлетината партиите и коалициите ще бъдат с номера от 1 до 100. За да няма объркване при преференциите за общински съветници, номерата ще започват от 101 и ще продължават в зависимост от броя на общинските съветници в дадена община.
Ако гласоподавателите не отбележат партия или коалиция, а само общински съветник- гласът им ще е недействителен. Вече, за да може общински съветник да се измести в листата, му трябват 7% от действителните гласове за дадената листа, а не 7% от общинската квота. Когато не се отбележи преференция, тя отива в полза на водача на кандидатската листа.
До 16 септември партиите и коалициите трябва да се регистрират в общинските избирателни комисии. Дотогава трябва да бъдат обявени тарифите на печатните и онлайн новинарските сайтове за изборите. За електронните медии срокът е до 26 септември. До 24 септември издигнатите кметове и общински съветници трябва да се регистрират. След тази дата ще стане ясен пълният списък с имена на кандидатите за местна власт.
***
Медицинските сестри срещу търговията със здраве
За пореден път медицинските сестри излязоха на протест пред сградата на Народното събрание. Отново те настояха за достойно заплащане. Медиците искат минималната им стартова заплата да бъде не по-малка от две минимални работни заплати за страната или 1120 лева, както и по-високо заплащане на нощните им дежурства, при работата в реанимация и тежки условия. Освен това недоволните специалисти са против търговския статут на лечебните заведения и смятат, че „търговията със здраве“ е срещу интересите на пациентите.
Мая Илиева, един от лидерите на протеста, обяви, че медицинските специалисти ще бъдат пред сградата на Народното събрание всеки ден, когато депутатите заседават, а през останалото време ще провеждат информационна кампания за случващото се в здравеопазването и проблемите в сектора на пл. „Славейков“ и на пл. „Св. Неделя“ в столицата.
"Ще организираме още протести. Няма да спрем, защото не виждаме смисъл от преговори", заяви тя.
„Преди протеста ни се обадиха и ни казаха, че законът ни вече е придвижен и е вкаран в зала за разглеждане. Ще видим след срещите с тези комисии къде са ни допирните точки. Ще поискаме срещи с всички парламентарно представени групи, за да видим те как мислят да решат нашите проблеми“, коментира още Илиева.
По думите ѝ до момента няма ефект от отпуснатите средства за медицинските служители, тъй като те не са стигнали до специалистите. „Незнайно къде са отишли. Няма регламентирани правила, по които да се харчат тези пари, тъй като всички болници са търговски дружества и няма как да финансират търговски дружества. Парите са отпуснати така че да финансират клинични пътеки, които се надписват, за да могат болниците да печелят.
„Ние се обявяваме „Не на търговията със здраве“. Ние се обявяваме против тези практики“, заяви Илиева и посочи, че независимо колко пари се отпуснат за клинични пътеки, това няма да реши проблема за медиците. „Трябва да има точни правила, по които нашите заплати да не зависят от клиничните пътеки и работодателите на лечебните заведения. Искаме гарантиран минимум, който да бъде стартов за професията медицински специалист – без значение дали работиш в София, Пловдив, Варна или Девин.
Добави коментар