Една сърцераздирателна сцена - възрастни мъж и жена се сгушват един в друг в леглото, без да гледат как ледените океански води пълнят каютата им. Той стиска ръката ѝ и нежно я целува по бузата. Те посрещат съдбата си един до друг. Режисьорът на „Титаник“ Джеймс Камерън може да притежава някакъв патент върху сцената, но тя се позовава на две съществуващи личности - Исидор и Ида Щраус. Те са основатели на търговската верига „Macy’s“ и са едни от най-богатите пасажери на кораба. Както Камерън ни показва, те умират така, както са живели – обичащи се и заедно.
Ето и какво наистина се е случило в онази съдбовна нощ. Точно преди полунощ, на 14 април 1912г. „непотопяемият“ „Титаник“ удря айсберг и започва да се пълни с вода през дупки в корпуса. Когато става ясно, че корабът потъва, Исидор и Ида правят, каквото им е казано – слагат спасителните жилетки и се отправят към палубата, където офицерите пълнят спасителните лодки с жени, деца и пътници от първа класа.
Според разказите на прислужницата на Ида и колега на Исидор, които са оцелели очевидци и споделят историята им на вестниците, офицер казва на Ида, облечена с палто от норки зради студа, да се качи на лодката. Тя се качва. Когато офицерът привиква Исидор, той отказва да се качи. „Няма да се кача на тази лодка докато не се уверя, че всяка жена и дете имат шанса да се спасят.“
Офицерът отвърнал: „Господин Щраус, знаем кой сте и вие имате място на тази лодка.“ Той, обаче, остава на палубата. Ида слиза от лодката, отива при съпруга си и му казва: „Живели сме прекрасен живот в продължение на 40 години и имаме шест прекрасни деца. Ако не се качиш на тази лодка, и аз няма да го направя.“ Тя внимателно сваля палтото от норки и го подава на прислужницата си: „Вече нямам нужда от него. Вземи го, за да те топли в спасителната лодка.“
Исидор я прегръща, тогава голяма вълна се удря в кораба и двамата попадат във водата. Това е последният път, в който са видени живи.
Добави коментар