В сезона на сватбите все по-често чуваме, че някой заминава на меден месец. Днес сватбените пътешествия траят не повече от две седмици, а традицията се е видоизменила толкова много, че сами трудно бихме се досетили за оригиналния ѝ произход.
Още през пети век на новобрачните било давано голямо количество от алкохолната напитка, съдържаща мед и наречена медовина. За нея се смятало, че има свойствата на афродизиак и трябвало да стигне на младоженците за месец.
През 16. век изразът бил интерпретиран по-философски. Под "меден месец" се разбирал краткият първоначален момент, в който двамата влюбени изпитват силна привързаност и любов един към друг, отдадени на нежност и удоволствие, но както месецът (Луната) едва изпълнил се, започва да намалява, така и влюбеността между младоженците утихва, след първоначалния възторг.
Пред 19. век меденият месец придобил по-практични измерения. В този период младоженците тръгвали на пътешествие, което не им гарантирало усамотение, а точно обратното. Те тръгвали на обиколка из страната, за да посетят лично всички роднини и приятели, които не са успели да присъстват на сватбеното тържество.
Добави коментар