Данните потвърждават - жените надживяват мъжете в целия свят, дори в най-слабо развитите райони. Световната здравна организация (СЗО) публикува информация с най-важните детайли от Световната здравна статистика за 2019 година, която за пръв път официално разглежда разлики по полов признак.
"Разглеждането на данните по възраст, пол и финансово благосъстояние е от съществено значение за това да разберем кои отпадат от здравните системи и защо", казва д-р Тедрос Гебрейесус, генерален директор на СЗО. "Зад всяко число в статистиката на СЗО стои личност, семейство, общност или нация. Нашата задача е да използваме тези данни, за да предлагаме решения на база ясни доказателства, които ще ни приближат до един по здрав, безопасен и справедлив свят за всички", допълни д-р Гебрейсус.
Данните показват големи разлики в отношението към здравеопазването. В случаи, в които мъже и жени са заболели от една и съща болест, жените са много по-склонни да потърсят лекарска помощ. Докладът подчертава и разликите в причините за смърт между мъже и жени - някои биологични, други повлияни от околната среда или социални фактори, както и от наличието на здравни услуги в съответния район.
От установени 40 водещи причини за смърт, 33 от тях допринасят повече за намаляването на продължителността на живота на мъжете, отколкото на жените. По последни изчисления от 2016 година, вероятността един 30-годишен мъж да почине от незаразна болест преди да е навършил 70 годишна възраст е била с 44% по-висока, отколкото при съпоставима 30-годишна жена.
Нещо повече, световната статистика отчита, че мъжете страдат от 75% по-висок риск от самоубийство, два пъти по-висока вероятност от смърт при пътен инцидент след 15-годишна възраст и четири пъти по-висока вероятност да станат жертва на убийство, отколкото жените в същите възрастови и социални категории.
Една от целите, които СЗО си поставя до 2023 година, е още един милиард души по света да имат достъп до универсално здравеопазване. Това може да се случи с подобряване на достъпа до ефективно здравеопазване, особено на местно ниво, независимо от приходите или пола на пациентите, смята д-р Гебрейесус.
"Тези статистики подчертават нуждата спешно да приотизираме превентативната медицина, за да управляваме ефективно незаразните болести и да намалим рисковите фактори", каза д-р Самира Асма, заместник-директор на СЗО, отговорна за анализ на данните. "Например, нещо толкова простичко като контрол на кръвното налягане просто не се случва в мащаба, който е необходим, а тютюнопушенето продължава да е водеща причина за ранна смъртност", допълни тя.
Между 2000 и 2016 година продължителността на живота в световен мащаб се е увеличила с 5,5 години, от 66,5 до 72 години. Очакванията за живот в здравословно състояние са се увеличили от 58,5 до 63,3 години за същия период. Продължителността на живота продължава силно да се влияе от приходите. В държавите с най-нисък приход на глава от населението, продължителността на живота е до 18,1 години по-малка в сравнение с държавите с високи доходи.
Пълният доклад ще бъде публикуван на седми април, който е приет за Световен ден на здравето.
Добави коментар