Поглед назад: Защо град и планина в Италия носят името България

Чували ли сте за Монте Булгeрия и Челе де Булгeрия?

Отвеждаме ви в Италия и по-точно в Южна Италия.

Там, където преди около 16 века оставаме българска следа. Благодарение на кан Алцек, брат на хан Аспарух и син на хан Кубрат, град и планина в Италия носят красивото име… България.

Монте Булгерия (Monte Bulgheria) е малък планински масив, намиращ се в провинция Салерно, Южна Италия.

Той е само на няколко километра от Средиземно море, а в подножието му се намира и китният и гостоприемен град Челе ди Булгерия (Celle di Bulgheria). Според легендите, негови създатели са български заселници, обитавали тези земи още 500 години след Христа.

Самата история на местността разказва, че след българите, през Средновековието тук се заселват гръцки монаси, след които повличат крак и други преселници от различни народи. Все още обаче жителите имат култ към Света София, която има няколко храма в планината и която напомня за красивата столица на родината ни.

Името на градчето, което буквално преведено означава „Българските килии“, идва от легендата, че тук е имало манастир с български монаси. Жителите на Челе ди Булгерия се гордеят с произхода си, и много от тях са превърнали спомена за корените си във фамилно име-Булгарини, Булгарели, Булгаручи, Булгаро. Такова е фамилното име и на един от крупните производители на парфюми. 

На 8 юни 2016 г. в Челе ди Булгерия е открит паметник на заселилия се с дружината си прабългари тук брат на хан Аспарух кан Алцек.

Къде са живели прабългарите по земите на днешна Италия?

Предполага се, че през 7-ми век братът на хан Аспарух – кан Алцек стига до планината, която днес носи името Булгерия. 

Прабългарите са група полуномадски племена, които се появяват за пръв път в историята в Източна Европа през късната античност.  Известни още като протобългари, първобългари, древни българи и хуно-българ, проникнали през IV век в Европа.

Според най-ранния европейски източник „Анонимен римски хронограф“, в който се споменават българите през 354 г. от неизвестен летописец, българите населявали земите около Каспийско, Азовско и Черно море, стигайки на юг до предпланините на Кавказ. Хуните вероятно са населявали през 158 г. днешен Северен и Западен Казахстан, дори пресичат и р. Волга. Според тази хипотеза няколко века по-късно се появяват тюрките.

За някои учени, първите българи са пристигнали в Италия с лангобардите (германско племе) през 568 г.

Третата готическа война (535—554) опустошава Италия и тя бива разпокъсвана от лангобардите. Лангобардите завладяват по-голямата част от Италия.

А през 774 година Лангобардското царство е унищожено.
Първият крал на лангобардите в Италия е Агелмунд (Agelmund), син на херцог Айо. Царува 33 години – 4 и 5 век. През 439 г. българите убиват крал Агелмунд и отвличат дъщеря му, която трябвало да бъде негова наследница.

Павел Дякон отбелязва „неочаквано през нощта българи нападнали първия крал на лангобардите Агелмунд (кн.І,16)“, убили го, а дъщеря му взели в плен.

Лангобардите избират още на бойното поле Ламисио за крал, намерено и осиновено дете.

Новоизбраният крал Ламисио (Lamissio) побеждава българите в една страшна битка, отмъщавайки за баща си. В легендата се говори още, че след доста години в завоюваната страна на българите, лангобардите (489 г.) се оттеглят в страната на ругите (Rugier), Долна Австрия, на север от Дунав.

Причината, която е предизвикала сблъсъка между българите и лангобардите, вероятно е за разпределението на територии. В крайна сметка обаче лангобардите надделяват. Тогава обичаят изисква – губещите да се обединят с население от победителите.

Според Теофан Изповедник след разпадането на Велика България, една част от прабългарите, предвождани от най-малкия син на хан Кубрат – Алцек който с част от народа си, се заселва в земите на Лангобардското царство, при краля на лангобардите Гримуалд – 667 г.

Прабългарите, предвождани от кан Алцек, се заселват в областта Беневентум (Южна Италия). Кан Алцек получава лангобардската титла за кралски чиновник – гасталд,  според хрониките на Павел Дякон.

Свидетелство за това остават имената на някои градове в съвременната Италия. Например: Bolgher (Тренто); Bulgarograsso (Como); Bolgare (Бергамо); Булгарно (Чезена); Bolgheri (Ливорно); Mount Bulgheria и др.

Любопитно е, че местната кухня прилича на нашата. Има наденици, меса, риби, салати и дори нещо като гювеч. Това е прочутата средиземноморска диета, което е много здравословна.

Специалитетът им е моцарела с мортела: подправка, подобна на мирта.

Друг интересен факт е, че в планината има пещера, известна като "Grotta della Madonna", защото местен скулптор е издялкал образа на Богородица, използвайки един от сталагмитите за основа.