Вижте най-малко познатата и съкровена страна от личността на гениалния български поет в книгата „Христо Ботев: До моето първо либе”. Особена фаталност сближава и трите жени, докоснали се до сърцето му. Свидетели на епохата описват Мария Горанова като ослепително красива, Парашкева Шушулова като изключително начетена, а Венета Ботева – като невероятно всеотдайна. В разцвета на младостта си те губят всичко най-ценно в живота си. Дързостта им възхищава поета и следи от това остават в неговата поезия.
Премиерата на книгата ще бъде на 12.02.2019 г. от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека на пл. „Славейков“ № 4 и е част от поредицата „Издателски вечери“ на библиотеката.
Всички Ботеви стихотворения са включени в книгата – изящно издание с твърда подвързия, архивни фотографии и цветни илюстрации (репродукции на картини на великолепната художничка Ралица Денчева от серията й „Българските мадони“). Студията е на Людмила Габровска, изследовател, историк и журналист, която е проучила много архивни документи, факти, спомени на очевидци и е открила непознати досега снимки на тези забравени жени, за да възкреси пълнокръвния образ на един от най-великите български поети.
Книгата разкрива неизвестни и малко известни факти за жените, които са вдъхновявали Ботев за поетическите му шедьоври. Разказани са обстоятелствата около написването на прочути стихотворения като „До моето първо либе”, „Пристанала”, „Борба” и др., както и подробности за сблъсъка между любовта, идеалите и революционните стремежи.
Уникалното издание, което спечели конкурс на Министерство на културата представя живота и любовта на големите български поети и предлага с нов поглед на прочетем техните шедьоври. Заедно с книга за Ботев излизат и нови тиражи на „Не бой се и ела” на Яворов, „Аз искам да те помня все така” на Дебелянов, „Любовта е златен сън” на Вазов.
Вдъхновителките на Ботев се открояват със силен характер и интелектуален размах, които са забележителни, а нежното им и одухотворено излъчване напомня за мадоните на Ренесанса. Така например Парашкева Шушулова е определяна от първите биографи на поета като „първа по ум, първа и по хубост”. В книгата са проследени усилията и́ да получи престижно образование в Русия, за да внесе модерни методи на образование в България. Блестящо образование в чужбина получава и Мария (Мина) Горанова, наричана „царицата на хубостта” в Прага, която според други свидетели на епохата е голямата любов на поета. Тя, сестра й Елисавета и брат й Богдан са сред най-близките приятели на Ботев и той е респектиран от техните усилия да развият просветата в България на по-високо ниво.
В книгата са изведени тезите на различни изследователи на кого е посветено стихотворението „До моето първо либе” – на Парашкева Шушулова или на Мина Горанова. На публикуваните в изданието архивни фотографии може да видим и как са изглеждали.
Разкрити са подробности за любовта на поета с неговата съпруга Венета, която е съпричастна на революционерите. Представена е и незивестна информация за техните потомци. Актьорът Сава Огнянов, първородният син на Мина Горанова, е сред най-близките приятели на дъщерята на Ботев, Иванка, от която са възхитени личности като Пенчо Славейков и Симеон Радев.
Книгата отговаря и на други въпроси, сред които:
– Каква фаталност обединява жените, вдъхновявали Ботев?
– По какъв начин любовта му към тях разкрива неговото душевно богатство и какви са точните обстоятелства за създаването на творбите му?
– Защо Мария Горанова отказва кариера на певица в Европа?
– Какви последствия има нейният идеализъм и намира ли щастие в брака си?
– Каква е истината за връзката между сина и́ Сава Огнянов и дъщерята на Ботев Иванка?
– Защо политиците „забравят” Ботевото семейство?
– Докъде стига амбицията на княз Фердинанд да превърне наследницата на поета в дворцова перла?
– Изяснява ли се мистерията около смъртта на Ботевата дъщеря?
– Как оцелява легендарното писмо от кораба „Радецки”?
С интересен и новаторски фокус към времето са описани личностите, оставили изключителна следа в сърцето на Ботев. Посочено е как те оказват влияние върху развитието на културата у нас и утвърждаването на европейските идеи.
Досега няма такова издание, което да разкрива техните образи извън сянката на Ботев и да подчертава тяхното значение за културния напредък. Всички те са анализирани с документална точност от Людмила Габровска, която е разчитала на автентични исторически източници, за да изгради верни, точни и достоверни образи на представените личности.
Добави коментар