Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. На тази дата през 1971-а година в иранския град Рамсар, разположен на брега на Каспийско море, е приета международната Конвенция за влажните зони, известна и като Рамсарска конвенция.
За последните 35 години честотата на природните бедствия е нараснала над два пъти, като 90% от бедствията са свързани с водата. Предвижданията са за още по-екстремни метеорологични условия. Влажните зони играят значителна роля в стабилизирането на емисиите на парникови газове и смекчаване на последиците от изменението на климата – те са буфер за крайбрежните райони срещу екстремни климатични явления. Солените блата, мангровите гори, „подводните ливади“ с морска трева и кораловите рифове действат като естествени ограничители – те намаляват интензивността на вълни, бури, цунами, като предпазват 60% от населението в тези райони от разрушителната сила на бедствието.
Първоначално Рамсарската конвенция е създадена като международен договор с цел опазване на влажните зони предимно като местообитание на водолюбиви птици. От тогава насам конвенцията разширява своя обхват и вече обхваща всички аспекти на опазването и разумното ползване на влажните зони, признавайки ги като екосистеми с жизненоважна значимост. България е сред първите страни, присъединили се към нея с решение на МС през 1974-а година.
Трябва да опазваме и възстановяваме влажните зони, тъй като наблюденията сочат, че от 1970-а година насам в световен мащаб 35% от тях са загубени. Гражданите, общностите и правителствата трябва да работят заедно за опазването на тези изключителни екосистеми, които ни помагат да се подготвим, да се справим и да отговорим на измененията на климата.
Добави коментар